Избори 2017: Послания на партиите и коалициите към българите по света (обобщение от техните програми)

Българи в чужбина в която и да е секция ЦИК

За пръв път в изборната история българските граждани, живеещи по света, получават такова внимание. Половината от всички кандидатстващи партии и коалиции на парламентарни избори 2017  са отделили специално място в своите предизборни програми на тези около 1 милион сънародници. Някои – по едно изречение. Други – солидни разработки.

Екипът от доброволци на проекта за подпомагане масовото гласуване на сънародниците по света събра и обобщи написаното в предизборните програми:

Номер на бюлетината / Наименование на партията или коализията от партии


4.Коалиция “Нова Република” – ДСБ, Съюз за Пловдив, Българска демократична общност

Активизиране на потенциала на българските културни институти в чужбина за представяне на българската култура в съответната държава – плюс създаване на Институт за емигрантска литература и култура;

Това налага сътрудничество с общностите на българите, живеещи в чужбина; създаване и реализиране на съвременни програми за подпомагане на мобилността на творци и културни продукти. Плюс Институт за българска емигрантска литература и култура, който да събира у нас културното ни наследство от българите в чужбина за периода 1944-2016 г.

Българите в чужбина

  • Гражданската платформа за „Нова Република“ ще работи за силна връзка между българите в Родината и българите зад граница. Ще сложим край на принудителното отчуждаване между сънародниците ни от различни краища на света. За целта предлагаме конкретни решения:
  • Ще въведем гласуване по интернет;
  • Ще въведем 10-годишна валидност на паспортите, за да не се налага на българите толкова често да харчат време и пари за подновяване на документите;
  • Ще модернизираме технологично консулствата, за да извършват в кратки срокове всички административни услуги;
  • Облекчаване на процедурите по придобиване на българско гражданство от лица с български етнически произход от историческите български диаспори;
  • Създаване на „Зелена карта на българина“, която ще даде специален статут на чужди граждани от български етнос, които по различни причини не могат да получат българско гражданство;
  • Реформиране на Агенцията за българите в чужбина и бюджетно осигуряване на нейната дейност;
  • Нов правилник към Закона за българите в чужбина, който да го направи ефективен и да създаде работещи органи на българите зад граница;
  • Дипломатическите и консулски представителства ще бъдат на тези места, където българите имат нужда от тях;
  • Подкрепа за български училища, църковни общини и културни институти в чужбина и избягване на изкуствената конкуренция между тях.
  • Ще предложим мерки, улесняващи и подпомагащи бързата и успешна реинтеграция на завършилите в чужбина български студенти.

6.ВОЛЯ

  • Увеличаване на финансирането на изучаването на български език и литература, на история и география на България в неделните училища в чужбина;
  • Българите в чужбина
  • Създаване на Обществени съвети на българите в чужбина като форма на специфичен диалог с гражданското общество;
  • Създаване на Световна българска мрежа, улесняваща контактите между бизнеса и завършилите в България студенти българи от чужбина или завършили в чужбина българи;
  • Създаване на държавен фонд за подпомагане на организации и медии на българи зад граница на базата на годишни планове за разработване на проекти;
  • Опростяване на процедурите, свързани с предоставянето на гражданство на лица с български произход;
  • Специална подкрепа за българите в Република Македония и за българските малцинства в Албания, Сърбия, Румъния, Молдова и Украйна;
  • Насърчаване на имиграцията в страната на българи от Молдова, Украйна и другите страни от бившия Съветски съюз;

8.Коалиция АБВ – Движение 21

  • Ангажимент: Външна политика в подкрепа на българската икономика с българската общност в чужбина.

10.БСП за България

  • Ангажимент на държавата към образованието на българските деца, живеещи в чужбина.

11.ПП ГЕРБ

Ангажимент на държавата към 15. Политики за българите в чужбина

  • ГЕРБ е за разширяване на партньорството с активните организации на българските общности в чужбина (БОЧ). Необходимо е изготвянето на политически документ за работа с БОЧ, който да държи сметка за спецификата на тези общности.
  • Приоритет трябва да са културни и образователни политики за преподаване на майчин език (осигуряването на учебници), както и отстояване на правата и свободите.
  • ГЕРБ ще инициира мерки (вкл. чрез Програмата за трансгранично сътрудничество) за икономическо подпомагане на общините в пограничните райони, където има концентрация на българско население за повече български инвестиции там. Важно е да има български културно-информационни центрове в местата с големи български общности в страните в ЮИЕ на базата на подписани двустранни споразумения

14. ПП Възраждане

  1. Активна работа с българите и българските културни центрове зад граница.
  • Защита сигурността на сънародниците ни в чужбина.
  • Адекватна външна политика, максимално възползване от шансовете, които се откриват пред страната и прекратяване на изцепки в стил “издигане на втора кандидатура за секретар на ООН”.

16. КП Движение ДА България (Зелените, ДЕОС)

Визия:

Голяма България е тази България, която цени и интегрира пълноценно най-важния свой ресурс – българите, където и да се намират те.

Цели:

  • Поддържане на живи форми на връзка с българите в чужбина.
  • Гарантиране участието на българите в чужбина в обществения живот у нас.
  • Използване на потенциала и опита на българите в чужбина за постигане на възходящо икономическо развитие.

Политики:

  1. Подпомагане на пълноценното участие на българите в чужбина в политическия и обществен живот у нас чрез промяна на изборното законодателство, отчитаща, че голям брой български граждани пребивават продължително извън територията на страната
  • създаването на избирателни райони на българите в чужбина;
  • въвеждане на постоянни избирателни списъци за гражданите в чужбина, които подпомагат администрирането и минимизират рисковете от нередности при провеждане на изборите в чужбина
  • електронно гласуване;
  • разкриване на достатъчен брой изборни секции зад граница
  1. Подобряване на обслужването и подкрепата на българите в чужбина от органите на българската държава:
  • подобряване на административното обслужване на българските граждани от дипломатическите и консулски представителства, както и въвеждането на по-гъвкави форми на консулско обслужване в държавите с голям брой български граждани;
  • развитие на ефективно електронно управление до 2020 година, което позволява осъществяването по електронен път на всички административни услуги в България;
  • улесняване на гражданската регистрация на децата на българи, родени в чужбина;
  • развитие на мрежа от български училища в държавите с голям брой български граждани, както и утвърждаването на стандарти на обучение и свързване със системата на образование в България;
  • създаване на български културни и социални средища чрез активна работа на дипломатическите и консулските представителства на България в държавите, където пребивават голям брой български граждани.
  1. Стимулиране и подпомагане на приноса на българите в чужбина към икономическия, културен и обществен живот у нас
  • стимулиране на трансфера на добри практика и ноу-хау на българи в чужбина;
  • подкрепата за приложение в България на иновативни проекти на български граждани, които пребивават извън територията на страната;
  • улесняване на процедурите за признаване в България на дипломи придобити в чужбина от български граждани.
  1. Разгръщане на активна политика към българските исторически общности в Молдова, Украйна, Сърбия, Македония, Румъния и Албания. В отношенията си със страните, в които живее коренно българско население, нашата държава трябва да гарантира на всички лица от български произход:
  • обучение и достъп до културен живот на български език
  • възможност да продължат своето образование в България
  • гарантиране на правата на самоопределяне като българи и защита от дискриминация на база етническия им произход

17.Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА, ВМРО

  • Създаване на министерство на демографията и на българите в чужбина

20.Българско национално обединение

  • Да привлечем обратно българите зад граница

21. Реформаторски блок-Глас Народен

  • Ефективно и повсеместно въвеждане на машинно и електронно дистанционно гласуване, както и на машинно преброяване на гласовете, с ясни технологични гаранции за сигурност и за предотвратяване на възможни злоупотреби (навременна подготовка, прозрачни процедури, възможност за изпитване и одит на конкретните решения, обучения и разяснителна кампания).
  • Въвеждане на косвен образователен ценз чрез технологични решения, свързани с машинното и дистанционното електронно гласуване.
  • Изчистване на избирателните списъци от „мъртви души“ чрез въвеждане на активна регистрация за участие в изборите.
  • Обособяване на самостоятелен изборен район “Чужбина”.
  • Преговори в рамките на ЕС за защита на българите, живеещи във Великобритания, след Брекзит.

Моят избор от чужбина. За какво гласуваме на 26 март 2017?

Картинка-лого 2 ЦИК избори 2017

Българите, живеещи или временно пребиваващи в чужбина, за разлика от сънародниците си в България, нямат избирателен район и не могат да гласуват с преференция (както на картинката) за конкретен кандидат-депутат от партийна или коалиционна листа, нито за независим кандидат.

Те могат да гласуват само за цялата кандидатска листа на избраната от тях партия или коалиция, като техният избор включва задължително и кандидатите-бивши агенти на Държавна сигурност (ако има такива в листата).

Екипът на проекта за подпомагане на масовото гласуване на българите в чужбина направи списък на партиите и коалициите, участващи в парламентарни избори 2017г, с линкове към техните програми/платформи и кандидатски листи (доколкото те са публикувани и можаха да бъдат намерени в интернет). Допълнително сме дали информация и за наличието на бивши агенти на държавна сигурност сред кандидатите за депутати.

Информация за партиите и коалициите, участващи на парламентарни избори 2017:

N Партия или коалиция Програма/платформа Кандидати Брой ДС-кандидати
1 ПП ДРОМ Фейсбук страница тук 0
2 ПП Движение за радикална промяна “Българската пролет” Фейсбук страница тук 7
3 ПП Движение “Напред България” Фейсбук страница тук 0
4 Коалиция “Нова Република” – ДСБ, Съюз за Пловдив, Българска демократична общност Платформа тук 0
5 Коалиция на недоволните – БСД-Евролевица, Българска социалдемократическа партия, Християн-социален съюз Фейсбук страница тук 4
6 ВОЛЯ Платформа тук водачи на листи 2
7 ПП Български демократичен център – БДЦ Платформа тук 0
8 Коалиция АБВ – Движение 21 Платформа тук водачи на листи 4
9 Движение за права и свободи Платформа тук 9
10 БСП за България Платформа тук 16
11 ПП ГЕРБ Платформа тук: секция ГЕРБ в парламента 5
12 Партия на Зелените Платформа тук 0
13 Обединение ДОСТ Платформа тук 5
14 ПП Възраждане Платформа тук водачи на листи  0
16 КП Движение ДА България (Зелените, ДЕОС) Платформа тук 0
17 Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА, ВМРО Предизборни послания тук водачи на листи 6
18 КОЙ – Българската левица и Зелена партия Фейсбук страница тук 5
19 ПП Национална републиканска партия  ? тук 0
20 Българско национално обединение Платформа тук 3
21 Реформаторски блок-Глас Народен Платформа тук 0
Независими кандидат-депутати  ? тук 0

? – не беше открита информация в интернет

Всички кандидатски листи – тук.

Парламентарни избори в чужбина на 26 март 2017: гласуване къде, как и за какво

Картинка-лого ЦИК избори 2017.PNG

В неделя, 26 март 2017г., от 07:00 до 20:00 часа местно време ще се проведат предсрочни парламентарни избори.

Къде може да се гласува извън България?

Местата и адресите на изборните секции в чужбина може да видите с кликване върху виолетовия знак на тази карта.

Ако сте на мобилно устройство, след кликване на знака, изберете името на секцията в долната част на екрана, за да видите допълнителната информация.

Кой има право да гласува?

Не се изисква предварителна регистрация или подаване на заявление!

Могат да гласуват всички български граждани

  • живеещи или временно пребиваващи в чужбина (туристи, роднини, приятели и посетители от съседни държави или България)
  • навършили 18 години
  • които представят един валиден български документ за самоличност, като:
      • паспорт
      • лична карта
      • военна книжка

Ако горните три документа са с изтекла валидност, може да се гласува и с удостоверение, издадено предварително от българско посолство или консулско представителство за подадено заявление за издаване на нов документ, заедно с документа с изтекла валидност.

Колко задължително е „задължителното“ гласуване?

Гласуването на парламентарни избори според чл.3 от Изборния кодекс е „задължително“.

Няма никакви санкции за неупражняване на правото на гласуване. Съвсем наскоро, на 23 февруари 2017г., Конституционният съд обяви в свое решение чл. 242а „Последици при неупражняването на избирателното право“ за противоконституционен.

Как изглежда бюлетината за гласуване в чужбина?

Може да се запознаете с бюлетината за гласуване в чужбина тук.

Отново съществува квадратче „не подкрепям никого“ (последното).

В чужбина няма възможност да се гласува с преференции, за разлика от България. Това е така, защото (все още) не съществува изборен район чужбина, в който да се кандидатират кандидати, избирани от гласуващите в чужбина.

Как можете да си спестите време в изборния ден?

Ако не сте подавали електронно заявление за гласуване в секция извън страната (списък на успешно подадените заявления тук), ще трябва в изборния ден на място да попълните един брой декларация.

Ако искате да си спестите време, може да свалите формуляра на декларацията от сайта на ЦИК от тук, да го отпечатате, попълните и подпишете със син химикал предварително и да го донесете с вас в изборния ден.

Какъв е изборът по същество?

В тази публикация ще намерите обобщени линкове към платформите, клиповете и презентациите на кандидат-депутатите на 25-те партии и коалиции.

Какви са посланията на партиите и коалициите към българите в чужбина ?

За пръв път в изборната история множество партии и коалиции са отделили специално внимание на българите в чужбина в своите програми.

Желаем успешен изборен ден!

Екипът на проекта

Заявление за изборни секции в чужбина 2017 – жест на българска солидарност и други тайни

LogoGlasuvaneAbroad

Българските граждани, живеещи или временно пребиваващи в чужбина в деня на парламентарните избори (26 март 2017), имат нужда от избирателна секция в тяхна близост, в която – ако пожелаят – да могат да гласуват.

Отново ще е необходимо подаването на заявления, за да бъдат открити изборни секции. Условието е за всяко отделно място да бъдат събрани най-малко 60 заявления в срок до 28 февруари 2017, 24:00 часа българско време. 

Единствено в сградите на посолствата, генералните консулства и постоянните дипломатически мисии на България секциите ще се откриват автоматично, без необходимост от подаване на заявления.*

КАКВИ СА ТАЙНИТЕ ЗА ЗАЯВЛЕНИЕТО?

  • Заявлението не обвързва със задължение да се гласува. То служи предимно за отваряне на изборна секция.
  • Заявлението е израз на солидарна подкрепа. То дава шанс на сънародниците ни, живеещи в чужбина, които имат желание в деня на изборите и референдума, да могат да упражнят правото си на глас в удобно за тях място
  • Подаденото заявление не обвързва да се гласува в мястото, което е посочено в него. Може да гласувате в която и да е друга секция в която и да е страна в чужбина, като на място или предварително се попълни декларация – Приложение №22 (изтегляне – оттук).
  • Ако сте подали заявление за гласуване в чужбина, но ви се наложи да се върнете в България в деня на изборите, може да гласувате, но само в секцията по вашия постоянен  адрес (този на личната ви карта). Необходимо е на място да попълните декларация – Приложение № 17, че не сте гласували и няма да гласувате другаде (изтегляне – оттук). Ако комисията ви каже, ви няма в изборния списък и че сте в „списъка на заличените лица“, отговорете спокойно, че срещу името ви в изборния списък ТРЯБВА да има написан индекс „МВнР“ и че те са задължени да ви допуснат до гласуване без нужда от други формалности, освен горепосочената декларация, съгласно точка 3 от горната декларация (по чл. 38, ал. 2, т. 6 от ИК).

КАК БЪРЗО И БЕЗПРОБЛЕМНО ДА ПОДАДЕТЕ ЗАЯВЛЕНИЕ?

На сайта на Централна избирателна комисия (тук) може да подадете, в рамките на 5 минути, заявление по електронен път за откриване на допълнителна изборна секция в удобно място за вас или вашите приятели и познати.

  • Заявлението се попълва задължително на кирилица, за да е валидно. Нямате кирилица на компютъра? Може да ползвате вградената във всяко поле виртуална кирилска клавиатура. Или да ползвате тази програма. Пишете в клетката с мишката, после копирате текста и го слагате в клетките на заявлението.
  • Номер на документа за самоличност

Ако сте си вадили личния документ последните 1-2 месеца в България, е възможно системата да не приема номера на документа. Опитайте с по-стар документ (лична карта или паспорт), ако имате.

  • Постоянен адрес по лична карта

Внимание! Въведете данните за постоянния адрес точно както е написан в личната ви карта (със запетайки, точки, тирета и празни места). Това е най-чувствителният текст за въвеждане, за да бъде заявлението ви успешно прието от системата. В противен случай ви излиза съобщение за грешка „Адресът не съвпада с данните от Национална база данни „Население“;

Внимание! Внимание! Ако личната ви карта е издавана в посолство или консулство в чужбина, и имате проблем с приемане на заявлението от системата, изберете от падащия списък най-отдолу за място на издаване: „МВР“, т.е. без града, който е изписан на личната ви карта.

  • Полетата в карето „Информация за контакт“ не са задължителни! Може да ги оставите празни:%d0%b8%d0%bd%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%ba%d1%82
  • Място за гласуване

Ако името на удобното за вас желаното място все още не фигурира в падащия списък, може да го добавите:

%d0%bc%d1%8f%d1%81%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5

Пощенският код НЕ е задължителен за въвеждане, за да бъде прието заявлението ви! Ако държите, пишете някакъв пощенски код, който е близо до желаното от вас място за гласуване. Абсолютната точност не е от значение.

  • Контролен код

Ако не различавате добре или сбъркате контролния код, може чрез натискане на миниатюрното бутонче да генерирате нов код, без наново да въвеждате цялото заявление.

NewCodeGeneration

Ако се появят две картинки с код, въведете текста слято (един до друг) и от двете картинки.

СИСТЕМАТА ПО НЕОБЯСНИМИ ПРИЧИНИ НЕ ПРИЕМА ЗАЯВЛЕНИЕТО ВИ ?

Препоръчваме ви следните тактики:

  • Възможно е да видите това съобщение:
  • Изчистете кеша на браузера
  • Пишете мейл до support@cik.bg, фирма „Информационно обслужване„, която поддържа сайта. Опишете детайлно вашия проблем. Може спокойно да приложите фотокопие от личния си документ и лични данни. Служителите на фирмата работят с поверителна информация.


КАКВО Е СИЛНО ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ДА НАПРАВИТЕ, СЛЕД КАТО ПОДАДЕТЕ ЗАЯВЛЕНИЕТО?

След като подадете заявление, ще е добре да помолите вашите близки, познати и приятели в района в чужбина, където живеете или пребивавате, да ви подкрепят с подаване на заявление и да ги информирате, как да го направят.

КОЛКО ЗАЯВЛЕНИЯ ВЕЧЕ СА ПОДАДЕНИ ПО МЕСТА?

Това може да проверите на следния адрес. Вашето заявление се появява в списъка няколко минути след съобщението за успешно подадено заявление:

fullsizerender

Балотаж на президентските избори на 13 ноември 2016 в чужбина. Къде, как, за какво.

%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8-2016

В неделя, 13 ноември 2016г., от 07:00 до 20:00 часа местно време ще се проведе втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на Република България.

Къде може да се гласува извън България?

Местата и адресите на изборните секции в чужбина може да видите с кликване върху зелената стрелка на тази карта (източник: ЦИК).

Внимание: някои секции са с променени адреси спрямо първия тур на 6 ноември!

  • Лион (Франция)
  • Мюнстер (Германия)
  • Ница (Франция)
  • Палма де Майорка (Испания)
  • Сакраменто (САЩ)
  • Тараклия (Молдова)
  • Хюстън (САЩ)

Кой има право да гласува в чужбина?

Не се изисква предварителна регистрация или подаване на заявление!
Няма значение, дали сте гласували на първи тур.

Могат да гласуват всички български граждани

  • живеещи или временно пребиваващи в чужбина (туристи, роднини, приятели и посетители от съседни държави или България)
  • навършили 18 години
  • които представят един валиден български документ за самоличност, като:
      • паспорт
      • лична карта
      • военна книжка

Ако горните три документа са с изтекла валидност, може да се гласува и с удостоверение, издадено от българско посолство или консулско представителство за подадено заявление за на нов документ, заедно с документа с изтекла валидност.

Колко задължително е „задължителното“ гласуване?

Гласуването на президентските избори според Изборния кодекс е „задължително“.

Санкцията при негласуване в два последователни избора от един и същи вид (президентски избори, парламентарни избори) е лишаване от изборни права. Това на практика означава, че най-рано за президентските избори през 2026 година може да има граждани, лишени от избирателни права, и то при условие, че не гласуват и сега, и на президентските избори през 2021 година.

Изборните права  могат да се възстановяват по административен път с „извинителна бележка“. Една от причините за „извинение“ е отсъствие от страната в деня на изборите. Централна избирателна комисия отказа да изработи критерии за преценка на „уважителните причини“ за неучастие в изборите. С други думи, тя не разполага с критерии, по които да провери, дали някой наистина е бил в чужбина в деня на гласуване или не. Така през 2021 година всеки може да заяви в обикновена декларация със свободен текст, че преди 10 години е бил в чужбина.

Затова може да се чувствате свободни да упражните или да не упражните правото си на избор само въз основа на личното си предпочитание, без каквато и да е принуда.

Как изглежда бюлетината за втори тур на президентските избори?

Образец за изборите за президент и вицепрезидент свалете от сайта на ЦИК  от тук
Ново: съществува квадратче „не подкрепям никого“ (третото).

Как можете да си спестите време в изборния ден?

Ако не сте подавали електронно заявление за гласуване в секция извън страната (списък на успешно подадените заявления тук), ще трябва в изборния ден на място да попълните една декларация.

Ако искате да си спестите време, може да свалите формуляра от сайта на ЦИК от тук, да го отпечатате, попълните и подпишете със син химикал предварително.

Какъв е изборът по същество за президентските избори?

Заключителен дебат между Цецка Цачева и Румен Радев, 10.11.2016г. (1 час и 40 минути) – видео в You Tube.

Секции Цюрих и Базел 2016: Резултати от първи тур на президентските избори и референдума

СЕКЦИЯ ЦЮРИХ

%d1%80%d0%b5%d0%b7%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8-%d0%b2-%d1%86%d1%8e%d1%80%d0%b8

%d1%80%d0%b5%d0%b7%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%84%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d1%83%d0%bc-%d0%b2-%d1%86%d1%8e%d1%80%d0%b8%d1%85-2016

Източник (ЦИК):

СЕКЦИЯ БАЗЕЛ

%d1%80%d0%b5%d0%b7%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8-%d0%b2-%d0%b1%d0%b0%d0%b7%d0%b5

%d1%80%d0%b5%d0%b7%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%84%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d1%83%d0%bc-%d0%b2-%d0%b1%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d0%bb-2016

Източник (ЦИК):

Президентски избори и референдум на 6 ноември 2016 в чужбина. Къде, как, за какво.

%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8-%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%84%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d1%83%d0%bc-2016В неделя, 6 ноември 2016г., от 07:00 до 20:00 часа местно време ще се проведат

  • избори за президент и вицепрезидент
  • референдум с три въпроса
  1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
  2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
  3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Къде може да се гласува извън България?

Местата и адресите на изборните секции в чужбина може да видите с кликване върху зелената стрелка на тази карта (източник: ЦИК)

Кой има право да гласува в чужбина?

Не се изисква предварителна регистрация или подаване на заявление!

Могат да гласуват всички български граждани

  • живеещи или временно пребиваващи в чужбина (туристи, роднини, приятели и посетители от съседни държави или България)
  • навършили 18 години
  • които представят един валиден български документ за самоличност, като:
      • паспорт
      • лична карта
      • военна книжка

Ако горните три документа са с изтекла валидност, може да се гласува и с удостоверение, издадено от българско посолство или консулско представителство за подадено заявление за на нов документ, заедно с документа с изтекла валидност.

Колко задължително е „задължителното“ гласуване?

Гласуването на президентските избори според Изборния кодекс е „задължително“.

Санкцията при негласуване в два последователни избора от един и същи вид (президентски избори, парламентарни избори) е лишаване от изборни права. Това на практика означава, че най-рано за президентските избори през 2026 година може да има граждани, лишени от избирателни права, и то при условие, че не гласуват и сега, и на президентските избори през 2021 година.

Изборните права  могат да се възстановяват по административен път с „извинителна бележка“. Една от причините за „извинение“ е отсъствие от страната в деня на изборите. Централна избирателна комисия отказа да изработи критерии за преценка на „уважителните причини“ за неучастие в изборите. С други думи, тя не разполага с критерии, по които да провери, дали някой наистина е бил в чужбина в деня на гласуване или не. Така през 2021 година всеки може да заяви в обикновена декларация със свободен текст, че преди 10 години е бил в чужбина.

Затова може да се чувствате свободни да упражните или да не упражните правото си на избор само въз основа на личното си предпочитание, без каквато и да е принуда.

Как изглежда бюлетината за референдума?

  • образец за изборите за президент и вицепрезидент свалете  от тук
    Ново: съществува квадратче „не подкрепям никого“ (последното)
  • образец за референдума свалете от тук

Как можете да си спестите време в изборния ден?

Ако не сте подавали електронно заявление за гласуване в секция извън страната (списък на успешно подадените заявления тук), ще трябва в изборния ден на място да попълните по една декларация за всеки отделен избор, който възнамерявате да направите (една декларация за президентските избори и една декларация за референдума).

Ако искате да си спестите време, може да свалите формуляра от сайта на ЦИК от тук, да го отпечатате, попълните и подпишете със син химикал предварително. Носете в изборния ден със себе си в секцията:

  • една декларация, ако ще гласувате само на президентските избори или само на референдума
  • две идентични декларации, ако  ще гласувате и на президентските избори, и на референдума

Внимание: и двете декларации трябва да са попълнени на ръка! Ксерокопия няма да бъдат признавани!

Важно: Всеки български гражданин, на когото поне веднъж в живота му му е издаван български документ за самоличност, има завинаги постоянен адрес в България. За „постоянен“ се води адресът, записан в личната карта, дори лицето да не живее на този адрес от десетилетия.  Затова спокойно подписвайте декларацията с текста в точка 3:

„3. Имам постоянен адрес в Република България към 8 август 2016 г. (датата на издаване на Указ № 279 на Президента на републиката за определяне дата на национален референдум).“

Какъв е изборът по същество за референдума?

Препоръчваме ви следните обективни и професионално изработени материали

Какъв е изборът по същество за президентските избори?

Видеа с кандидатите за президент по БНТ (събрал: Йордан Харисков)
Легенда:

  • бивш агент на Държавна сигурност
  • осъждан

#2 Веселин Марешки – 15 мин
#3 Велизар Енчев – 14 мин
#4 Пламен Орешарски – 14 мин
#5 Жорж Ганчев – 11 мин
#6 Диана Димитрова – 16 мин, + канд. за вицепрезидент: Габриел Герасимов
#7 Трайчо Трайков – 19 мин
#8 Бисер Миланов 14 мин
#10 Александър Томов – 14 мин
#11 Йорданка Колева – Йоана Рубин – 14 мин
#12 Татяна Дончева – 15 мин
#13 Румен Радев – 17 мин
#14 Господин Тонев – 15 мин
#15 Ивайло Калфин – 14 мин
#16 Камен Попов – 14 мин
#17 Цецка Цачева120 мин по btV (липсва видео по БНТ) 
#18 Румен Гълъбинов, +канд. за вицепрезидент Веска Волева – 14 мин
#19 Красимир Каракачанов – 14 мин
#20 Кемал Рамадан – 14 мин
#21 Пламен Пасков – 13 мин
#22 Димитър Маринов – 12 мин
#23 Николай Банев – 15 мин

Заявление за изборни секции в чужбина 2016 – жест на българска солидарност и други тайни

LogoGlasuvaneAbroad

Българските граждани, живеещи или временно пребиваващи в чужбина в дните на на референдума и президентските избори (6 и 13 ноември 2016), имат нужда от избирателна секция в тяхна близост, в която – ако пожелаят – да могат да гласуват.

За разлика от предишни години, този път ще е необходимо подаването на заявления, за да бъдат открити изборни секции. Условието е за всяко отделно място да бъдат събрани най-малко 60 заявления в срок до 11 октомври 2016, 24:00 часа българско време. 

Единствено в сградите на посолствата, генералните консулства и постоянните дипломатически мисии на България секциите ще се откриват автоматично, без необходимост от подаване на заявления.*

КАКВИ СА ТАЙНИТЕ ЗА ЗАЯВЛЕНИЕТО?

  • Заявлението не обвързва със задължение да се гласува. То служи предимно за отваряне на изборна секция.
  • Заявлението е израз на солидарна подкрепа. То дава шанс на сънародниците ни, живеещи в чужбина, които имат желание в деня на изборите и референдума, да могат да упражнят правото си на глас в удобно за тях място
  • Подаденото заявление не обвързва да се гласува в мястото, което е посочено в него. Може да гласувате в която и да е друга секция в която и да е страна в чужбина.
  • Важно! Всеки, който подаде заявление, бива изваждан (заличаван) от списъка за гласуване в България, с което губи право да гласува в България за настоящите избори и референдум. В случай, че след подаване на заявлението се наложи да бъдете в България в деня на изборите и референдума и искате да гласувате там, може да възстановите правото си за гласуване в България, прилагайки една от двете процедури – преди или в самия изборен ден (вижте редакционните забележки ** най-отдолу на статията).

КАК БЪРЗО И БЕЗПРОБЛЕМНО ДА ПОДАДЕТЕ ЗАЯВЛЕНИЕ?

На сайта на Централна избирателна комисия (тук) може да подадете, в рамките на 5 минути, заявление по електронен път за откриване на допълнителна изборна секция в удобно място за вас или вашите приятели и познати.

  • Нямате кирилица на компютъра? Може да ползвате тази програма. Пишете в клетката с мишката, после копирате текста и го слагате в клетките на заявлението.
  • Номер на документа за самоличност

Ако сте си вадили личния документ последните 1-2 месеца в България, е възможно системата да не приема номера на документа. Опитайте с по-стар документ (лична карта или паспорт), ако имате.

  • Постоянен адрес по лична карта

Внимание! Въведете данните за постоянния адрес точно както е написан в личната ви карта (със запетайки, точки, тирета и празни места). Това е най-чувствителният текст за въвеждане, за да бъде заявлението ви успешно прието от системата. В противен случай ви излиза съобщение за грешка „Адресът не съвпада с данните от Национална база данни „Население“;

Внимание! Внимание! Ако личната ви карта е издавана в посолство или консулство в чужбина, и имате проблем с приемане на заявлението от системата, изберете от падащия списък най-отдолу за място на издаване: „МВР“, т.е. без града, който е изписан на личната ви карта.

  • Полетата в карето „Информация за контакт“ не са задължителни! Може да ги оставите празни:%d0%b8%d0%bd%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%ba%d1%82
  • Място за гласуване

Ако името на удобното за вас желаното място все още не фигурира в падащия списък, може да го добавите:

%d0%bc%d1%8f%d1%81%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5

Пощенският код е задължителен за въвеждане, за да бъде прието заявлението ви! Пишете някакъв пощенски код, който е близо до желаното от вас място за гласуване. Абсолютната точност не е от значение.

  • Контролен код

Ако не различавате добре или сбъркате контролния код, може чрез натискане на миниатюрното бутонче да генерирате нов код, без наново да въвеждате цялото заявление:

NewCodeGeneration

СИСТЕМАТА ПО НЕОБЯСНИМИ ПРИЧИНИ НЕ ПРИЕМА ЗАЯВЛЕНИЕТО ВИ ?

Препоръчваме ви следните тактики:

  • Възможно е да видите това съобщение:
  • Опитайте с браузер Chrome или Safari. Имаме индикации, че с Internet Explorer и Mozzilla Firefox системата засича и изисква няколко опита.
  • Изчистете кеша на браузера
  • Пишете мейл до support@cik.bg, фирма „Информационно обслужване„, която поддържа сайта. Опишете детайлно вашия проблем. Може спокойно да приложите фотокопие от личния си документ и лични данни. Служителите на фирмата работят с поверителна информация.


КАКВО Е СИЛНО ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ДА НАПРАВИТЕ, СЛЕД КАТО ПОДАДЕТЕ ЗАЯВЛЕНИЕТО?

След като подадете заявление, ще е добре да помолите вашите близки, познати и приятели в района в чужбина, където живеете или пребивавате, да ви подкрепят с подаване на заявление и да ги информирате, как да го направят.

КОЛКО ЗАЯВЛЕНИЯ ВЕЧЕ СА ПОДАДЕНИ ПО МЕСТА?

Това може да проверите на следния адрес. Вашето заявление се появява в списъка няколко минути след съобщението за успешно подадено заявление:

РЕДАКЦИОННИ БЕЛЕЖКИ:

  * В една по-ранна версия на статията беше написано валидното към този момент:
„Заявления ще са необходими дори за секции в сградите на посолствата, генералните консулства и постоянните дипломатически мисии на България. Изборният кодекс не уточнява, какъв е режимът на отваряне на секции там.Изборният кодекс не уточнява, какъв е режимът на отваряне на секции там.“

**  Процедура за възстановяване на изборни права в България за настоящите избори и референдум:

Изключване от списъка на заличените лица преди изборния ден
Чл. 39. (1) Списъкът на заличените лица се публикува на интернет страницата на съответната община не по-късно от 10 дни преди изборния ден и съдържа имената на лицето, номера и адреса на избирателната секция. Всяко лице може да прави справка в списъка.
(2) Лице, което е вписано в списъка, но има право да гласува, може да поиска да се запознае с
основанието за заличаване от избирателния списък и да поиска да бъде изключено от списъка на заличените лица с писмено заявление до кмета на общината, района, кметството или до кметския наместник или чрез електронно заявление през интернет страницата на съответната община, което се предава незабавно от общинската администрация на компетентния кмет на община, район, кметство или кметски наместник.
(3) Заявлението съдържа доказателства и документи, удостоверяващи правото на лицето да гласува.
(4) Кметът или кметският наместник разглежда заявлението незабавно и се произнася с мотивирано
решение.
(5) Отказът за изключване от списъка по ал. 1 се съобщава на заявителя незабавно и може да се обжалва пред съответния административен съд в срок до 24 часа от съобщението. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в срок до 24 часа от постъпването й с призоваване на жалбоподателя и на кмета или кметския наместник. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.
(6) Въз основа на решението за изключване от списъка на заличените лица съответният избирател се вписва в избирателния списък от органите по чл. 23, ал. 1 до предаването на списъка на секционната избирателна комисия.

Изключване от списъка на заличените лица в изборния ден
Чл. 40. (1) Избирател, който в изборния ден установи, че е вписан в списъка на заличените лица, има право да гласува, ако представи удостоверение, че е отпаднало основанието или не е налице основание за вписването му в списъка или ако се яви в избирателната секция по постоянен адрес в случаите по чл. 38, ал.2, т. 4, 5 и 6.
(2) Удостоверението по ал. 1 се издава от кмета на общината, района, кметството или от кметския наместник в изборния ден по образец, утвърден от Централната избирателна комисия, след извършване на проверка за наличие или липса на основание за вписване на лицето в списъка. Отказът за издаване на удостоверението се мотивира.
(3) След представяне на удостоверението или на документа за самоличност в случаите по чл. 38, ал. 2, т. 4, 5 и 6 и на декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място, избирателят се изключва от списъка на заличените лица и всички негови данни се вписват в допълнителната страница на избирателния списък от председателя на секционната избирателна комисия по постоянния му адрес.
Удостоверението се прилага към избирателния списък, като в графа „Забележки“ се отбелязва основанието за вписване – „издадено удостоверение“.
(4) Отказът на секционната избирателна комисия да извърши дописване е писмен, връчва се на заинтересованото лице и може да се оспорва пред районната или общинската избирателна комисия, която се произнася по жалбата незабавно.

(добавено на 20.09.2016)

ПРИЗИВ КЪМ НАШИТЕ СЪНАРОДНИЦИ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ

ПРИЗИВ КЪМ НАШИТЕ СЪНАРОДНИЦИ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ
(текстът на български следва отдолу)
Türkiye Cumhuriyet’inde ikamet eden sevgili vatandaşlarımız,

Siz ki, anavatanınızdan sürgün edildiniz. Siz ki, onlarca senedir Bursa’da, İstanbul’da, Çorlu’da, İzmir’de, İzmit’te, İnegöl’de, Yalova’da ve başka birçok yerde yaşıyorsunuz.

Size anadildinizde hitap ediyoruz. Size saygımız sonsuz – genetik hafızanıza, tarih ve insan onurunuza. Davetsiz misafir gibi, kapıyı çalıyoruz ve ev sahiplerinin açmasını bekliyoruz.

Sevgili vatandaşlarımız,

Size el uzatıyoruz. Biz Bulgaristan’ın köy ve kasabalarının sokaklarında çocukken sizinle büyüdük. Sizinle çalıştık. Sizinle sevinçlerimizi , düğünlerimizi, çocuklarımızın doğumlarını, acılarımızı – yakınlarımızı kaybettiğimiz anları hep beraber paylaştık. On yıllar ve yüzyıllar boyunca atalarımız mavi gökyüzünün altında bir kaderi kardeş gibi paylaştık. Zamanla komünist rejimle birlikte kardeşçe yaşam sona erdi. Komünist rejimin ideolojik nefreti size karşı uygulandı: güvensizlik ve sürgün. Biz maalesef size haksızlık yapılırken, çaresizce ve sessizce bakmak için zorlandık. Maalesef rejimin yalanlarına inanmak zorunda kaldık.

Bu geçmişi unutmanın – gömmenin zamanı geldi. Tarihimizde yeni bir sayfa açmanın zamanı geldi. Size karşı yapılan haksızlaklara ve kötülüklere sessiz kalmamak içim tövbe etmenin zamanı geldi.

Bulgaristan ortak anavatanımızdır. Tanrı’nın önünde veya çocuklarımızın önünde, hepimizin ona karşı sorumluluğu vardır!

Sevgili vatandaşlarımız,

Yirmi yedi yıldır kötü diller sizi Bulgaristan’ın ulusal güvenliğine tehdit oluşturmakla suçluyor. Biz bunun tam tersine inanıyoruz: siz sevgili vatandaşlarımız, iki ülke arasında bir köprüsünüz. Siz, Bulgaristan’ın ulusal güvenliği için bir garantisiniz. Siz, yaşadığınız her yerde Bulgaristan için birer elçisiniz. Geçmişte ilettiğiniz mesaj üzücüydü. Bu, mültecilerin, kovulmuşların, yerinden edilmişlerin, üzülmüş ve hor görülmüşlerin mesajıydı. Yarın, mesajınız sevinç dolu olabilir.

Biz, sizin Bulgaristan’a karşı sonsuz aşkınıza inanıyoruz. Sizin bizi affedebileceğinize inanıyoruz ve hep birlikte özgürce ve korkusuzca isimlerinizi taşıyabileceğiniz, anadilinizi konuşabileceğiniz bir Bulgaristan’a da inanıyoruz.Türkiye’deki sevgili yurttaşlarımız, sizin Bulgaristan’ın geçmişinin ve geleceğinin ayrılmaz bir parçası olduğunuza inanıyoruz.

Sevgili vatandaşlarımız,

Birkaç haftadır Bulgar Parlamentosu’nda ve kamu alanlarında tüm dünyada yaşayan Bulgar vatandaşlarının seçim hakları tartışılıyor. (Eski) devlet güvenlik ajanlarının büyük arzusu, sizin, Türkiye’de yaşayan vatandaşlarımızın, seçim sandığı açma haklarını ciddi ölçüde sınırlamaktır. Böylece, Bulgar Parlamentosu’ndaki temsilcilerinizi seçmek engellenmiş olacaktır. Seçme ve seçilme hakkındaki bu sınırlamalar aynı zamanda şu anda dünya çapında onlarca ülkede yaşayan toplam 1 milyon yurttaşımızı doğrudan etkiler.

Bu çağrının arkasında duran biz, etkilenen vatandaşların bir parçasıyız. Sizi, ortak anayasal haklarımızın savunulmasında bizimle ortak bir pozisyonda durmaya ve işbirliğine çağırıyoruz. Siyasi partiye bağlı olmayan temsilcilerinizin bize ulaşmasını rica ediyoruz. Bize ulaşmak için bu formu kullanabilirsiniz (https://news-bg-abroad.com/за-справедлив-изборен-кодекс/)

Sizi, bu asil vatandaşlık hedefi uğruna özgür vatandaşlar olarak haklarımızı savunmak için birlikte çalışmaya çağırıyoruz. Ulusal uzlaşı ve birliğin yolunu birlikte yürüyebiliriz!

( Türkce tercümenik yaptin icin teşekkür ederiz Feyzula Bazoli, Ani Kamer)

Скъпи сънародници в Република Турция!

Вие, които бяхте прокудени от Родината. Вие, които от десетилетия живеете в Бурса, Истанбул, Чорлу, Измир, Измит, Инегьол, Ялова и много други места.

Обръщаме се към вас на вашия майчин език. От уважение към вас, вашата родова памет и човешко достойнство. Като неканени гости хлопаме на вратата ви и очакваме домакинът да ни отвори.

Скъпи сънародници,

Протягаме към вас ръка. Ние сме израснали с вас като деца по улиците на села и градове в България. Работили сме с вас. Споделяли сме с вас радостите и тъгите на живота, сватбите, ражданията на децата ни и сбогуванията с близките и роднините ни. Нашите деди векове наред са споделяли една съдба под едно синьо небе. До времето, когато комунистическият режим сложи край на братския съвместен живот. Върху вас бяха наложени идеологическата омраза, недоверието и прокудата. Ние бяхме насилени да вярваме в лъжите на режима, да извръщаме глава или да гледаме безпомощно и безмълвно, когато се вършеше неправдата върху вас.

Дойде време да погребем това минало. Дойде време да отворим една нова страница в историята ни. Дойде време да тръгнем по пътя на покаянието за злото, на което сме били активни или безмълвни свидетели.

Българската земя е нашата обща Родина. Всички заедно имаме дълг пред нея, пред Бог или пред децата ни!

Скъпи сънародници!

Вече 27 години злите езици ви обвиняват, че вие представлявате заплаха за националната сигурност на България. Ние вярваме в точно обратното. Вие сте гаранция за националната сигурност на България. Вие сте мост между двете държави. Вие сте посланици на България там, където живеете. Вашето послание в миналото беше тъжно. Послание на бежанци, на преследвани, на разселвани, на угнетявани, на унизявани. Вашето послание утре може обаче да бъде радостно.

Ние вярваме във вашата любов към България. Ние вярваме във вашата прошка. Ние вярваме в една България, в която вие намирате утешение за нанесената несправедливост в миналото, носите гордо своите родни имена и говорите свободно и без страх своя майчин език. Ние вярваме, че вие сте неразделна част както от миналото, така и от настоящето и бъдещето на България.

Скъпи сънародници!

От няколко седмици се води дебат в българския парламент и в общественото пространство за изборните права на българските граждани, живеещи по света. Огромното желание на (бившите) агенти на държавна сигурност е вие, живеещите в Република Турция, да бъдете сериозно ограничени в отварянето на изборни секции. По този начин ще бъдете възпрепятствани да избирате ваши представители в българския парламента. Тези ограничения на изборните права засягат също така пряко общо около 1 милион сънародници, живеещи понастоящем извън България, в десетки страни по света.

Ние, които стоим зад този призив, сме част от засегнатите сънародници. Призоваваме ви за обща позиция и сътрудничество в защита на нашите общи конституционни права.
Молим, вашите партийно необвързани представители да се свържат с нас. За да се свържете с нас, можете да използвате формата за записване тук (https://news-bg-abroad.com/за-справедлив-изборен-кодекс/ )

Нека заедно работим за една благородна, гражданска кауза. Като свободни граждани, които отстояват своите права. Заедно можем да извървим пътя към национално помирение и обединение!

(Благодарим за превода и редакциите на турски на Фейзула Базоли и Ани Камер)

Подписали призива:

Димитър Иванов (Цюрих, Швейцария)

Бернард Конфортов (Кеймбридж, Великобритания)

Паулина Владимирова (Виена, Австрия)

Любомир Гаврилов (Тулуза, Франция)

Максим Радев (Токио, Япония)

Зорита Бишоф (Санкт Гален, Швейцария)

Мария Спирова (Оксфорд, Великобритания)

Катя Борисова (Аризона, САЩ)

Светломира Костова (Кастейон, Испания)

Йордан Костов (Тромсъо, Норвегия)

Георги Караманлиев (Мартини, Швейцария)

Елена Хамбарджиева (Ню Йорк, САЩ)

Мануела Малеева (Въове, Швейцария)

Бойка де Бур (Грьонинген, Холандия)

Албена Трандева (Сан Франциско, САЩ)

Анна Бъкстон (Колчестър, Великобритания)

Таня Димитрова (Джаксънвил, Флорида)

Зорка Михайлова (Атина, Гърция)

Генко Гешев (Питсбърг, САЩ)

Надя Наумова (Питсбърг, САЩ)

Вяра Томова (Брайтън, Великобритания)

Ани Камер (Купертино, САЩ)

Силвия Лозева (Пърт, Австралия)

Анелия Генова (Фоджа, Италия)

 

 

 

Правилата „60-35-х“ в Изборния кодекс бетонират символичността на изборите в чужбина. Освен това са и противоконституционни.

От над един месец Изборният кодекс и режимът на отваряне на секции в чужбина са централна тема в българските медии.

Най-новите правила за отваряне на изборни секции в чужбина бяха предложени официално на 26 май 2016г[1] от депутати от трите управляващи коалиционни партньора плюс независими. Тези правила „почиват“ на два явни и един скрит параметър, които можем накратко да наречем „60-35-х“. Според тях, секции извън дипломатическите и консулските представителства (ДКП) се образуват

  • при подадени минимум 60 заявления
  • на територията на една държава се отварят общо не повече от 35 секции (включително и тези в ДКП). Разлика в това отношение между страни в ЕС и извън ЕС на практика няма.

В ЕС и извън ЕС вече няма да е едно и също

Прави впечатление, че за да се отвори секция извън ДКП в страна извън ЕС (например в Швейцария, Норвегия, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Турция), е необходимо изрично решение на Централна избирателна комисия по преценка на ръководителя на ДКП.  Тази „преценка“ ще се прави въз основа на „териториалното разпределение на българската общност, отдалечеността на избирателните секции“ и изискването, общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава (включително и тези в ДКП), да не може да надвишава 35.

В това изречение е заложен и параметърът х „отдалеченост на избирателните секции“. Отдалеченост от какво? От българските диаспори или от най-близкото ДКП? Въпросът остава отворен, но очакванията могат да бъдат, че ще бъде по-скоро второто.

Преждевременни признаци на задоволство от новите правила

Още на 19 май се появи публикация[2], която с една проста диаграма се опитва да ни убеди, че новите правила представляват нещо като соломоново решение на така или иначе изкуствено създадения „проблем“ с изборните секции извън страната:

Графика 1 Информо

Горната графика създава впечатление за „справедлива“ уравнивиловка по държави на максималния брой секции, които ще могат да бъдат открити. И че в страни като САЩ, Великобритания и Испания българските диаспори губят малко секции (6-7), което е израз на необходимия компромис.

Доколко наистина тези правила гарантират равното избирателно право? Преди да отговаря на този въпрос, ще изразя едно азбучно твърдение, звучащо радикално.

Равно избирателно право означава отваряне на над 1500 секции в чужбина

Броят на българските граждани извън страната, имащи право на глас, е около 850 000 души[3]. Това означава, че при отворени 428 секции на парламентарни избори 2014 (абсолютен максимум в изборната история в чужбина), в една секция се падат да гласуват средно 1 986 потенциални избиратели.

За сравнение, в България на една секция се падат средно 500 потенциални избиратели (виж таблицата). При същата „норма“ в чужбина би трябвало да бъдат отворени 1663 изборни секции, или над 3 пъти повече от 2014 г., ако искаме въобще да можем да говорим за равно избирателно право.

В страната[4] В чужбина на избори за НС 2014 В чужбина при равно избирателно право
Брой секции 11’749 428 1′663
Потенциални избиратели 6’008’304 850’000 850’000
Среден брой потенциални избиратели на секция 511 1′986 500

 

Тези прости изчисления показват, че на избори в чужбина държавата никога досега не е осигурявала, дори на теория, необходимите условия за упражняване на равно избирателно право от своите граждани в чужбина, чрез отваряне на достатъчен брой изборни секции.

Графика 2 среден брой потенциални гласоподаватели на секция в България и в чужбина

Този факт досега не беше толкова очевиден проблем, защото се възприемаше, че отворените със заявления секции отговарят на броя български граждани, реално желаещи да упражнят правото си на глас. Нещата обаче драстично ще се променят при евентуално приемане на правилото за отваряне на максимум 35 секции в чужда държава. Защото за пръв път държавата явно и предварително налага категорични ограничения на волята на гражданите да гласуват, които гражданите по никакъв начин, и при най-добра организация, не могат да преодолеят.

Защо „златният таван“ от максимум 35 секции на държава е откровено противоконституционен

Сред законодателните мотиви за въвеждане на това правило четем, че в съчетание с повсеместното въвеждане на необходимостта от подаване на 60 заявления, то ще гарантира „равнопоставеността в третирането, включително преценена на териториален признак“

Вместо обаче да гарантира равнопоставеността, това правило за пръв път ще подчертае точно обратното – неравнопоставеността в третирането, дължаща се на неравномерното географско разпределение на българските граждани по страни. Ще го илюстрирам със следния пример:

Графика 3 среден брой потенциални гласоподаватели на секция в България и в избрани страни в чужбина

В Швейцария към края на 2015 г. има 7800 български граждани[5] (включително и тези с двойно гражданство) на над 19 навършени години. При максимум 35 секции се получават средно 222 потенциални избиратели на секция.

В Италия има към края на 2014 година 56 576 български граждани[6], от които приблизително 46 400 пълнолетни. При максимум 35 секции се получават 1 326 потенциални избиратели на секция.

В Испания към началото на 2015 г. има 115 447 български граждани[7] на над 19 навършени години. При максимум 35 секции се получават 3 298 потенциални избиратели на секция.

В Германия към края на 2015 г. има 180 452 български граждани[8] на над 20 навършени години. При максимум 35 секции се получават 5 126 потенциални избиратели на секция.

Досегашната практика е показала, че е невъзможно повече от 2 300 избиратели да упражнят правото си на глас в една секция (абсолютният рекорд е 2 294 души в секция в Мадрид през 2009г[9], и то при часове чакане на опашка). Може да се очаква, че ситуацията във Великобритания, САЩ и Канада е аналогична. Българските граждани в Швейцария за сметка на това са привилегировани.

Очевидно е, че с фиксирането на максимум 35 секции на държава се постига неравнопоставеност и реално ограничаване на конституционното право на глас по чисто субективни причини. За да има равнопоставеност, е необходим различен брой секции в зависимост от големината и географското разпределение на местните български общности на територията на страната.

Съществува и един специален казус, който ще възникне, ако се подадат по 60 заявления за над 35 секции в държава. Законодателят не е предвидил такъв случай и не е дефинирал критерии, по които ще бъдат определени „щастливите 35 секции“. Решението ще се вземе от ръководителите на ДКП и ЦИК. Каквото е да е това решение обаче, то ще представлява административен произвол и ще доведе до противоконституционно лишаване от право на глас на определена група български граждани.

В опит да се застрахова от възникването на такъв казус, законодателят вдига летвата за откриване на секция от 40 на 60 заявления, разчитайки, че българските граждани по света няма да успеят да се организират и да подадат по 60 заявления за повече от 35 секции.

40, 60, 100 заявления … или как избирателите от малките български общности в чужбина биват елиминирани от изборите

С вече приетия Изборен кодекс се ликвидират т.нар. „автоматични секции“. Те се откриваха без заявления в местата, в които на предходни избори в последните 5 години са гласували поне 100 български граждани. Повторно се въвежда необходимостта от подаване на заявления за всяка секция на всеки следващи избори, без да се държи сметка за „изборната памет“. Този път обаче се изискват 60, вместо, както преди, 40 заявления.

На практика, българите в чужбина отново биват принудени да се мотивират и организират да гласуват два пъти:

  • веднъж със заявление за отваряне на секция
  • веднъж с бюлетина в изборния ден

Важният въпрос обаче е не какъв да е обективният критерии, по който да се определя „правилния“ брой заявления, а защо въобще трябва да има такова правило? В България не се подават заявления, защото се отварят секции във всяко населено място, а броят на секциите се определя по броя на регистрираните в тях по постоянен адрес. Нима обаче след толкова избори в чужбина не се знае, къде със сигурност живеят българските общности?

Истината е тъжна. Ще припомним, че до 2013 година се наблюдаваше закономерността, при 40 заявления съотношението на броя подали заявления спрямо броя гласували в една и съща секция да е 1:3. Т.е. гласуваха около три пъти повече души в сравнение с тези, които са подали заявления. С други думи, с новото правило от 60 заявления, законодателят преследва една-единствена цел: елиминиране на възможността за отваряне на секции в места, където биха гласували по-малко от 150 български граждани.

Каква част от българските граждани по света попада в тази категория? Това не знае никой със точност. Отговорните български институции за организацията и провеждането на изборите в чужбина (ЦИК, МВнР и ДКП) никога проактивно не са се интересували от териториалното разположение на местните български общности в съответните държави и не са проявявали самоинициатива за откриване на секции там, а са оставяли това да определи „лотарията“ със заявленията.

Правилото на 60 заявления автоматично елиминира възможността на българските граждани в малките български общности в чужбина да гласуват, поради изключително високата трудност в рамките на 3 седмици да се организират и подадат 60 заявления в една електронна система, в която около 20-30% от опитващите се да подадат заявление срещат технически затруднения, които не им позволяват успешно да го подадат[10].

Погледите се насочват към Конституционния съд

В заключение може да се обобщи, че с правилата „60-35-х“, извлечени основно на база резултатите от парламентарни избори 2014, законодателят ще ограничи максимално възможностите за упражнението на правото на глас извън страната. Гласуването ще бъде трайно бетонирано като едно символично и на практика безсмислено упражнение.

Българските граждани по света ще продължат с участието си да легитимират изборите извън страната, без изглед за промяна на статуквото по какъвто и да е начин – нито постигайки впечатляваща изборна активност (страните, в които живеят големите български диаспори, получават „таван“ от максимален брой секции, респективно максимален брой български граждани, които ще могат да гласуват), нито имайки възможността да избират свои представители в парламента (поради несъществуващия МИР чужбина).

Остава надеждата, че правилата „60-35-х“ ще паднат в Конституционния съд.  Достатъчни основания за такова решение на съда би трябвало да бъдат поставянето на българските граждани в чужбина в неравнопоставена позиция при упражняване на правото им на глас както спрямо условията и „нормите“ в България, така и помежду отделните държави, в които живеят български граждани. Нееднаквото третиране в никакъв случай не е свързано с обективни затруднения на българската държава да осигури гласуването в една или друга държава по света, защото няма доказано наличие на различни специфични условия[11] в отделните държави.

[1] Закон за изменение и допълнение на изборния кодекс, 654-01-08 / 26.05.2016г., http://www.parliament.bg/bills/43/654-01-68.pdf

[2] Informo, http://www.informo.bg/2016/05/19/предложенията-за-промени-в-изборния-к/

[3] Л. Гаврилов и С. Манов (данните са в процес на обработка)

[4] ЦИК, http://results.cik.bg/pi2014/rezultati/index.html

[5] Швейцарка статистическа служба, https://www.pxweb.bfs.admin.ch/

[6] Италианска статистическа служба, http://demo.istat.it/str2014/index.html

[7] Испанска статистическа служба, http://www.ine.es/jaxi/menu.do?type=pcaxis&path=/t20/e245/&file=inebase

[8] Германска статистическа служба, https://www.destatis.de/DE/ZahlenFakten/GesellschaftStaat/Bevoelkerung/MigrationIntegration/AuslaendischeBevolkerung/Tabellen/Altersgruppen.html

[9] Протокол от СИК Мадрид 2009, http://pi2009.cik.bg/protocols/rik_32/sik_1400027.html

[10] Оценка на автора от наблюдения в над 70 секции по света

[11] РЕШЕНИЕ № 4, по конституционно дело № 4 от 2011, София, 4 май 2011 г., http://constcourt.bg/contentframe/contentid/571