ПРИЗИВ КЪМ НАШИТЕ СЪНАРОДНИЦИ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ

ПРИЗИВ КЪМ НАШИТЕ СЪНАРОДНИЦИ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ
(текстът на български следва отдолу)
Türkiye Cumhuriyet’inde ikamet eden sevgili vatandaşlarımız,

Siz ki, anavatanınızdan sürgün edildiniz. Siz ki, onlarca senedir Bursa’da, İstanbul’da, Çorlu’da, İzmir’de, İzmit’te, İnegöl’de, Yalova’da ve başka birçok yerde yaşıyorsunuz.

Size anadildinizde hitap ediyoruz. Size saygımız sonsuz – genetik hafızanıza, tarih ve insan onurunuza. Davetsiz misafir gibi, kapıyı çalıyoruz ve ev sahiplerinin açmasını bekliyoruz.

Sevgili vatandaşlarımız,

Size el uzatıyoruz. Biz Bulgaristan’ın köy ve kasabalarının sokaklarında çocukken sizinle büyüdük. Sizinle çalıştık. Sizinle sevinçlerimizi , düğünlerimizi, çocuklarımızın doğumlarını, acılarımızı – yakınlarımızı kaybettiğimiz anları hep beraber paylaştık. On yıllar ve yüzyıllar boyunca atalarımız mavi gökyüzünün altında bir kaderi kardeş gibi paylaştık. Zamanla komünist rejimle birlikte kardeşçe yaşam sona erdi. Komünist rejimin ideolojik nefreti size karşı uygulandı: güvensizlik ve sürgün. Biz maalesef size haksızlık yapılırken, çaresizce ve sessizce bakmak için zorlandık. Maalesef rejimin yalanlarına inanmak zorunda kaldık.

Bu geçmişi unutmanın – gömmenin zamanı geldi. Tarihimizde yeni bir sayfa açmanın zamanı geldi. Size karşı yapılan haksızlaklara ve kötülüklere sessiz kalmamak içim tövbe etmenin zamanı geldi.

Bulgaristan ortak anavatanımızdır. Tanrı’nın önünde veya çocuklarımızın önünde, hepimizin ona karşı sorumluluğu vardır!

Sevgili vatandaşlarımız,

Yirmi yedi yıldır kötü diller sizi Bulgaristan’ın ulusal güvenliğine tehdit oluşturmakla suçluyor. Biz bunun tam tersine inanıyoruz: siz sevgili vatandaşlarımız, iki ülke arasında bir köprüsünüz. Siz, Bulgaristan’ın ulusal güvenliği için bir garantisiniz. Siz, yaşadığınız her yerde Bulgaristan için birer elçisiniz. Geçmişte ilettiğiniz mesaj üzücüydü. Bu, mültecilerin, kovulmuşların, yerinden edilmişlerin, üzülmüş ve hor görülmüşlerin mesajıydı. Yarın, mesajınız sevinç dolu olabilir.

Biz, sizin Bulgaristan’a karşı sonsuz aşkınıza inanıyoruz. Sizin bizi affedebileceğinize inanıyoruz ve hep birlikte özgürce ve korkusuzca isimlerinizi taşıyabileceğiniz, anadilinizi konuşabileceğiniz bir Bulgaristan’a da inanıyoruz.Türkiye’deki sevgili yurttaşlarımız, sizin Bulgaristan’ın geçmişinin ve geleceğinin ayrılmaz bir parçası olduğunuza inanıyoruz.

Sevgili vatandaşlarımız,

Birkaç haftadır Bulgar Parlamentosu’nda ve kamu alanlarında tüm dünyada yaşayan Bulgar vatandaşlarının seçim hakları tartışılıyor. (Eski) devlet güvenlik ajanlarının büyük arzusu, sizin, Türkiye’de yaşayan vatandaşlarımızın, seçim sandığı açma haklarını ciddi ölçüde sınırlamaktır. Böylece, Bulgar Parlamentosu’ndaki temsilcilerinizi seçmek engellenmiş olacaktır. Seçme ve seçilme hakkındaki bu sınırlamalar aynı zamanda şu anda dünya çapında onlarca ülkede yaşayan toplam 1 milyon yurttaşımızı doğrudan etkiler.

Bu çağrının arkasında duran biz, etkilenen vatandaşların bir parçasıyız. Sizi, ortak anayasal haklarımızın savunulmasında bizimle ortak bir pozisyonda durmaya ve işbirliğine çağırıyoruz. Siyasi partiye bağlı olmayan temsilcilerinizin bize ulaşmasını rica ediyoruz. Bize ulaşmak için bu formu kullanabilirsiniz (https://news-bg-abroad.com/за-справедлив-изборен-кодекс/)

Sizi, bu asil vatandaşlık hedefi uğruna özgür vatandaşlar olarak haklarımızı savunmak için birlikte çalışmaya çağırıyoruz. Ulusal uzlaşı ve birliğin yolunu birlikte yürüyebiliriz!

( Türkce tercümenik yaptin icin teşekkür ederiz Feyzula Bazoli, Ani Kamer)

Скъпи сънародници в Република Турция!

Вие, които бяхте прокудени от Родината. Вие, които от десетилетия живеете в Бурса, Истанбул, Чорлу, Измир, Измит, Инегьол, Ялова и много други места.

Обръщаме се към вас на вашия майчин език. От уважение към вас, вашата родова памет и човешко достойнство. Като неканени гости хлопаме на вратата ви и очакваме домакинът да ни отвори.

Скъпи сънародници,

Протягаме към вас ръка. Ние сме израснали с вас като деца по улиците на села и градове в България. Работили сме с вас. Споделяли сме с вас радостите и тъгите на живота, сватбите, ражданията на децата ни и сбогуванията с близките и роднините ни. Нашите деди векове наред са споделяли една съдба под едно синьо небе. До времето, когато комунистическият режим сложи край на братския съвместен живот. Върху вас бяха наложени идеологическата омраза, недоверието и прокудата. Ние бяхме насилени да вярваме в лъжите на режима, да извръщаме глава или да гледаме безпомощно и безмълвно, когато се вършеше неправдата върху вас.

Дойде време да погребем това минало. Дойде време да отворим една нова страница в историята ни. Дойде време да тръгнем по пътя на покаянието за злото, на което сме били активни или безмълвни свидетели.

Българската земя е нашата обща Родина. Всички заедно имаме дълг пред нея, пред Бог или пред децата ни!

Скъпи сънародници!

Вече 27 години злите езици ви обвиняват, че вие представлявате заплаха за националната сигурност на България. Ние вярваме в точно обратното. Вие сте гаранция за националната сигурност на България. Вие сте мост между двете държави. Вие сте посланици на България там, където живеете. Вашето послание в миналото беше тъжно. Послание на бежанци, на преследвани, на разселвани, на угнетявани, на унизявани. Вашето послание утре може обаче да бъде радостно.

Ние вярваме във вашата любов към България. Ние вярваме във вашата прошка. Ние вярваме в една България, в която вие намирате утешение за нанесената несправедливост в миналото, носите гордо своите родни имена и говорите свободно и без страх своя майчин език. Ние вярваме, че вие сте неразделна част както от миналото, така и от настоящето и бъдещето на България.

Скъпи сънародници!

От няколко седмици се води дебат в българския парламент и в общественото пространство за изборните права на българските граждани, живеещи по света. Огромното желание на (бившите) агенти на държавна сигурност е вие, живеещите в Република Турция, да бъдете сериозно ограничени в отварянето на изборни секции. По този начин ще бъдете възпрепятствани да избирате ваши представители в българския парламента. Тези ограничения на изборните права засягат също така пряко общо около 1 милион сънародници, живеещи понастоящем извън България, в десетки страни по света.

Ние, които стоим зад този призив, сме част от засегнатите сънародници. Призоваваме ви за обща позиция и сътрудничество в защита на нашите общи конституционни права.
Молим, вашите партийно необвързани представители да се свържат с нас. За да се свържете с нас, можете да използвате формата за записване тук (https://news-bg-abroad.com/за-справедлив-изборен-кодекс/ )

Нека заедно работим за една благородна, гражданска кауза. Като свободни граждани, които отстояват своите права. Заедно можем да извървим пътя към национално помирение и обединение!

(Благодарим за превода и редакциите на турски на Фейзула Базоли и Ани Камер)

Подписали призива:

Димитър Иванов (Цюрих, Швейцария)

Бернард Конфортов (Кеймбридж, Великобритания)

Паулина Владимирова (Виена, Австрия)

Любомир Гаврилов (Тулуза, Франция)

Максим Радев (Токио, Япония)

Зорита Бишоф (Санкт Гален, Швейцария)

Мария Спирова (Оксфорд, Великобритания)

Катя Борисова (Аризона, САЩ)

Светломира Костова (Кастейон, Испания)

Йордан Костов (Тромсъо, Норвегия)

Георги Караманлиев (Мартини, Швейцария)

Елена Хамбарджиева (Ню Йорк, САЩ)

Мануела Малеева (Въове, Швейцария)

Бойка де Бур (Грьонинген, Холандия)

Албена Трандева (Сан Франциско, САЩ)

Анна Бъкстон (Колчестър, Великобритания)

Таня Димитрова (Джаксънвил, Флорида)

Зорка Михайлова (Атина, Гърция)

Генко Гешев (Питсбърг, САЩ)

Надя Наумова (Питсбърг, САЩ)

Вяра Томова (Брайтън, Великобритания)

Ани Камер (Купертино, САЩ)

Силвия Лозева (Пърт, Австралия)

Анелия Генова (Фоджа, Италия)

 

 

 

Правилата „60-35-х“ в Изборния кодекс бетонират символичността на изборите в чужбина. Освен това са и противоконституционни.

От над един месец Изборният кодекс и режимът на отваряне на секции в чужбина са централна тема в българските медии.

Най-новите правила за отваряне на изборни секции в чужбина бяха предложени официално на 26 май 2016г[1] от депутати от трите управляващи коалиционни партньора плюс независими. Тези правила „почиват“ на два явни и един скрит параметър, които можем накратко да наречем „60-35-х“. Според тях, секции извън дипломатическите и консулските представителства (ДКП) се образуват

  • при подадени минимум 60 заявления
  • на територията на една държава се отварят общо не повече от 35 секции (включително и тези в ДКП). Разлика в това отношение между страни в ЕС и извън ЕС на практика няма.

В ЕС и извън ЕС вече няма да е едно и също

Прави впечатление, че за да се отвори секция извън ДКП в страна извън ЕС (например в Швейцария, Норвегия, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Турция), е необходимо изрично решение на Централна избирателна комисия по преценка на ръководителя на ДКП.  Тази „преценка“ ще се прави въз основа на „териториалното разпределение на българската общност, отдалечеността на избирателните секции“ и изискването, общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава (включително и тези в ДКП), да не може да надвишава 35.

В това изречение е заложен и параметърът х „отдалеченост на избирателните секции“. Отдалеченост от какво? От българските диаспори или от най-близкото ДКП? Въпросът остава отворен, но очакванията могат да бъдат, че ще бъде по-скоро второто.

Преждевременни признаци на задоволство от новите правила

Още на 19 май се появи публикация[2], която с една проста диаграма се опитва да ни убеди, че новите правила представляват нещо като соломоново решение на така или иначе изкуствено създадения „проблем“ с изборните секции извън страната:

Графика 1 Информо

Горната графика създава впечатление за „справедлива“ уравнивиловка по държави на максималния брой секции, които ще могат да бъдат открити. И че в страни като САЩ, Великобритания и Испания българските диаспори губят малко секции (6-7), което е израз на необходимия компромис.

Доколко наистина тези правила гарантират равното избирателно право? Преди да отговаря на този въпрос, ще изразя едно азбучно твърдение, звучащо радикално.

Равно избирателно право означава отваряне на над 1500 секции в чужбина

Броят на българските граждани извън страната, имащи право на глас, е около 850 000 души[3]. Това означава, че при отворени 428 секции на парламентарни избори 2014 (абсолютен максимум в изборната история в чужбина), в една секция се падат да гласуват средно 1 986 потенциални избиратели.

За сравнение, в България на една секция се падат средно 500 потенциални избиратели (виж таблицата). При същата „норма“ в чужбина би трябвало да бъдат отворени 1663 изборни секции, или над 3 пъти повече от 2014 г., ако искаме въобще да можем да говорим за равно избирателно право.

В страната[4] В чужбина на избори за НС 2014 В чужбина при равно избирателно право
Брой секции 11’749 428 1′663
Потенциални избиратели 6’008’304 850’000 850’000
Среден брой потенциални избиратели на секция 511 1′986 500

 

Тези прости изчисления показват, че на избори в чужбина държавата никога досега не е осигурявала, дори на теория, необходимите условия за упражняване на равно избирателно право от своите граждани в чужбина, чрез отваряне на достатъчен брой изборни секции.

Графика 2 среден брой потенциални гласоподаватели на секция в България и в чужбина

Този факт досега не беше толкова очевиден проблем, защото се възприемаше, че отворените със заявления секции отговарят на броя български граждани, реално желаещи да упражнят правото си на глас. Нещата обаче драстично ще се променят при евентуално приемане на правилото за отваряне на максимум 35 секции в чужда държава. Защото за пръв път държавата явно и предварително налага категорични ограничения на волята на гражданите да гласуват, които гражданите по никакъв начин, и при най-добра организация, не могат да преодолеят.

Защо „златният таван“ от максимум 35 секции на държава е откровено противоконституционен

Сред законодателните мотиви за въвеждане на това правило четем, че в съчетание с повсеместното въвеждане на необходимостта от подаване на 60 заявления, то ще гарантира „равнопоставеността в третирането, включително преценена на териториален признак“

Вместо обаче да гарантира равнопоставеността, това правило за пръв път ще подчертае точно обратното – неравнопоставеността в третирането, дължаща се на неравномерното географско разпределение на българските граждани по страни. Ще го илюстрирам със следния пример:

Графика 3 среден брой потенциални гласоподаватели на секция в България и в избрани страни в чужбина

В Швейцария към края на 2015 г. има 7800 български граждани[5] (включително и тези с двойно гражданство) на над 19 навършени години. При максимум 35 секции се получават средно 222 потенциални избиратели на секция.

В Италия има към края на 2014 година 56 576 български граждани[6], от които приблизително 46 400 пълнолетни. При максимум 35 секции се получават 1 326 потенциални избиратели на секция.

В Испания към началото на 2015 г. има 115 447 български граждани[7] на над 19 навършени години. При максимум 35 секции се получават 3 298 потенциални избиратели на секция.

В Германия към края на 2015 г. има 180 452 български граждани[8] на над 20 навършени години. При максимум 35 секции се получават 5 126 потенциални избиратели на секция.

Досегашната практика е показала, че е невъзможно повече от 2 300 избиратели да упражнят правото си на глас в една секция (абсолютният рекорд е 2 294 души в секция в Мадрид през 2009г[9], и то при часове чакане на опашка). Може да се очаква, че ситуацията във Великобритания, САЩ и Канада е аналогична. Българските граждани в Швейцария за сметка на това са привилегировани.

Очевидно е, че с фиксирането на максимум 35 секции на държава се постига неравнопоставеност и реално ограничаване на конституционното право на глас по чисто субективни причини. За да има равнопоставеност, е необходим различен брой секции в зависимост от големината и географското разпределение на местните български общности на територията на страната.

Съществува и един специален казус, който ще възникне, ако се подадат по 60 заявления за над 35 секции в държава. Законодателят не е предвидил такъв случай и не е дефинирал критерии, по които ще бъдат определени „щастливите 35 секции“. Решението ще се вземе от ръководителите на ДКП и ЦИК. Каквото е да е това решение обаче, то ще представлява административен произвол и ще доведе до противоконституционно лишаване от право на глас на определена група български граждани.

В опит да се застрахова от възникването на такъв казус, законодателят вдига летвата за откриване на секция от 40 на 60 заявления, разчитайки, че българските граждани по света няма да успеят да се организират и да подадат по 60 заявления за повече от 35 секции.

40, 60, 100 заявления … или как избирателите от малките български общности в чужбина биват елиминирани от изборите

С вече приетия Изборен кодекс се ликвидират т.нар. „автоматични секции“. Те се откриваха без заявления в местата, в които на предходни избори в последните 5 години са гласували поне 100 български граждани. Повторно се въвежда необходимостта от подаване на заявления за всяка секция на всеки следващи избори, без да се държи сметка за „изборната памет“. Този път обаче се изискват 60, вместо, както преди, 40 заявления.

На практика, българите в чужбина отново биват принудени да се мотивират и организират да гласуват два пъти:

  • веднъж със заявление за отваряне на секция
  • веднъж с бюлетина в изборния ден

Важният въпрос обаче е не какъв да е обективният критерии, по който да се определя „правилния“ брой заявления, а защо въобще трябва да има такова правило? В България не се подават заявления, защото се отварят секции във всяко населено място, а броят на секциите се определя по броя на регистрираните в тях по постоянен адрес. Нима обаче след толкова избори в чужбина не се знае, къде със сигурност живеят българските общности?

Истината е тъжна. Ще припомним, че до 2013 година се наблюдаваше закономерността, при 40 заявления съотношението на броя подали заявления спрямо броя гласували в една и съща секция да е 1:3. Т.е. гласуваха около три пъти повече души в сравнение с тези, които са подали заявления. С други думи, с новото правило от 60 заявления, законодателят преследва една-единствена цел: елиминиране на възможността за отваряне на секции в места, където биха гласували по-малко от 150 български граждани.

Каква част от българските граждани по света попада в тази категория? Това не знае никой със точност. Отговорните български институции за организацията и провеждането на изборите в чужбина (ЦИК, МВнР и ДКП) никога проактивно не са се интересували от териториалното разположение на местните български общности в съответните държави и не са проявявали самоинициатива за откриване на секции там, а са оставяли това да определи „лотарията“ със заявленията.

Правилото на 60 заявления автоматично елиминира възможността на българските граждани в малките български общности в чужбина да гласуват, поради изключително високата трудност в рамките на 3 седмици да се организират и подадат 60 заявления в една електронна система, в която около 20-30% от опитващите се да подадат заявление срещат технически затруднения, които не им позволяват успешно да го подадат[10].

Погледите се насочват към Конституционния съд

В заключение може да се обобщи, че с правилата „60-35-х“, извлечени основно на база резултатите от парламентарни избори 2014, законодателят ще ограничи максимално възможностите за упражнението на правото на глас извън страната. Гласуването ще бъде трайно бетонирано като едно символично и на практика безсмислено упражнение.

Българските граждани по света ще продължат с участието си да легитимират изборите извън страната, без изглед за промяна на статуквото по какъвто и да е начин – нито постигайки впечатляваща изборна активност (страните, в които живеят големите български диаспори, получават „таван“ от максимален брой секции, респективно максимален брой български граждани, които ще могат да гласуват), нито имайки възможността да избират свои представители в парламента (поради несъществуващия МИР чужбина).

Остава надеждата, че правилата „60-35-х“ ще паднат в Конституционния съд.  Достатъчни основания за такова решение на съда би трябвало да бъдат поставянето на българските граждани в чужбина в неравнопоставена позиция при упражняване на правото им на глас както спрямо условията и „нормите“ в България, така и помежду отделните държави, в които живеят български граждани. Нееднаквото третиране в никакъв случай не е свързано с обективни затруднения на българската държава да осигури гласуването в една или друга държава по света, защото няма доказано наличие на различни специфични условия[11] в отделните държави.

[1] Закон за изменение и допълнение на изборния кодекс, 654-01-08 / 26.05.2016г., http://www.parliament.bg/bills/43/654-01-68.pdf

[2] Informo, http://www.informo.bg/2016/05/19/предложенията-за-промени-в-изборния-к/

[3] Л. Гаврилов и С. Манов (данните са в процес на обработка)

[4] ЦИК, http://results.cik.bg/pi2014/rezultati/index.html

[5] Швейцарка статистическа служба, https://www.pxweb.bfs.admin.ch/

[6] Италианска статистическа служба, http://demo.istat.it/str2014/index.html

[7] Испанска статистическа служба, http://www.ine.es/jaxi/menu.do?type=pcaxis&path=/t20/e245/&file=inebase

[8] Германска статистическа служба, https://www.destatis.de/DE/ZahlenFakten/GesellschaftStaat/Bevoelkerung/MigrationIntegration/AuslaendischeBevolkerung/Tabellen/Altersgruppen.html

[9] Протокол от СИК Мадрид 2009, http://pi2009.cik.bg/protocols/rik_32/sik_1400027.html

[10] Оценка на автора от наблюдения в над 70 секции по света

[11] РЕШЕНИЕ № 4, по конституционно дело № 4 от 2011, София, 4 май 2011 г., http://constcourt.bg/contentframe/contentid/571

Резултатите от референдума: пълна победа на българската солидарност

Резултатите от референдума са известни (виж сайта на ЦИК). „ДА„-то победи с огромна преднина. Резултатът „де юре“ не е задължителен, но „де факто“ е силно препоръчителен за народните представители. Те имат тримесечен срок да вземат окончателно решение дали да започнат веднага с въвеждането на дистанционното гласуване по електронен път или да изчакат практиката да бъде наложена от Европейския съюз.

Малко известно е, че победата на референдума е безапелационна в две отношения:

  1. Дори при хипотетично увеличаване само на гласовете „НЕ“ до достигане на т.нар. „праг на задължителност“ *) , „ДА“-то щеше отново да спечели с 53.8% (инфографика):
    Резултати при хипотетична задължителност
    Прагът на задължителност се оказва едно напълно безсмислено правило.
    .
  2. Българските граждани, живеещи извън страната, са една от обществените групи, които биха имали най-голяма полза от електронното гласуване, заедно с хората с ограничена мобилност и тези, които не се намират на настоящия си адрес в деня на избори или референдуми.
    .
    Зад граница на референдума участваха по-малко от 30 000 души. Мнозина обсъждаха причините за традиционно символичната изборна активност. Те са комплексни и са свързани с изключително ниската степен на информираност, с трудностите по подновяване на документите за самоличност с изтекла валидност и трудности при придвижването до най-близката изборна секция.
    .
    Далеч по-важен обаче е фактът, че българите, гласували в България – както в големите градове, така и в селата – подкрепиха масово електронното гласуване. При обратен сценарий, дори с „ДА“ да бяха гласували 300 000 българи в чужбина (равносилно на повече от 1000 гласували във всяка една от 294-те изборни секции по света!) и ако отношението на сънародниците в Родината беше негативно, тежестта на тези хипотетични 300 000 гласа би била незначителна, а разединението – катастрофално.

Референдумът като победа на солидарността

Изводът е ясен. Солидарността на гласувалите в България се оказа решаваща за крайния изход. Това беше най-доброто, което се случи на референдума. Резултатът е едно силно положително послание за общото бъдеще на българите в и извън Родината.

*) Праг на задължителност: 3 500 585 души, което е броят на гласувалите на парламентарни избори на 5 октомври 2014 година (източник ЦИК)