Правилата „60-35-х“ в Изборния кодекс бетонират символичността на изборите в чужбина. Освен това са и противоконституционни.

От над един месец Изборният кодекс и режимът на отваряне на секции в чужбина са централна тема в българските медии.

Най-новите правила за отваряне на изборни секции в чужбина бяха предложени официално на 26 май 2016г[1] от депутати от трите управляващи коалиционни партньора плюс независими. Тези правила „почиват“ на два явни и един скрит параметър, които можем накратко да наречем „60-35-х“. Според тях, секции извън дипломатическите и консулските представителства (ДКП) се образуват

  • при подадени минимум 60 заявления
  • на територията на една държава се отварят общо не повече от 35 секции (включително и тези в ДКП). Разлика в това отношение между страни в ЕС и извън ЕС на практика няма.

В ЕС и извън ЕС вече няма да е едно и също

Прави впечатление, че за да се отвори секция извън ДКП в страна извън ЕС (например в Швейцария, Норвегия, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Турция), е необходимо изрично решение на Централна избирателна комисия по преценка на ръководителя на ДКП.  Тази „преценка“ ще се прави въз основа на „териториалното разпределение на българската общност, отдалечеността на избирателните секции“ и изискването, общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава (включително и тези в ДКП), да не може да надвишава 35.

В това изречение е заложен и параметърът х „отдалеченост на избирателните секции“. Отдалеченост от какво? От българските диаспори или от най-близкото ДКП? Въпросът остава отворен, но очакванията могат да бъдат, че ще бъде по-скоро второто.

Преждевременни признаци на задоволство от новите правила

Още на 19 май се появи публикация[2], която с една проста диаграма се опитва да ни убеди, че новите правила представляват нещо като соломоново решение на така или иначе изкуствено създадения „проблем“ с изборните секции извън страната:

Графика 1 Информо

Горната графика създава впечатление за „справедлива“ уравнивиловка по държави на максималния брой секции, които ще могат да бъдат открити. И че в страни като САЩ, Великобритания и Испания българските диаспори губят малко секции (6-7), което е израз на необходимия компромис.

Доколко наистина тези правила гарантират равното избирателно право? Преди да отговаря на този въпрос, ще изразя едно азбучно твърдение, звучащо радикално.

Равно избирателно право означава отваряне на над 1500 секции в чужбина

Броят на българските граждани извън страната, имащи право на глас, е около 850 000 души[3]. Това означава, че при отворени 428 секции на парламентарни избори 2014 (абсолютен максимум в изборната история в чужбина), в една секция се падат да гласуват средно 1 986 потенциални избиратели.

За сравнение, в България на една секция се падат средно 500 потенциални избиратели (виж таблицата). При същата „норма“ в чужбина би трябвало да бъдат отворени 1663 изборни секции, или над 3 пъти повече от 2014 г., ако искаме въобще да можем да говорим за равно избирателно право.

В страната[4] В чужбина на избори за НС 2014 В чужбина при равно избирателно право
Брой секции 11’749 428 1′663
Потенциални избиратели 6’008’304 850’000 850’000
Среден брой потенциални избиратели на секция 511 1′986 500

 

Тези прости изчисления показват, че на избори в чужбина държавата никога досега не е осигурявала, дори на теория, необходимите условия за упражняване на равно избирателно право от своите граждани в чужбина, чрез отваряне на достатъчен брой изборни секции.

Графика 2 среден брой потенциални гласоподаватели на секция в България и в чужбина

Този факт досега не беше толкова очевиден проблем, защото се възприемаше, че отворените със заявления секции отговарят на броя български граждани, реално желаещи да упражнят правото си на глас. Нещата обаче драстично ще се променят при евентуално приемане на правилото за отваряне на максимум 35 секции в чужда държава. Защото за пръв път държавата явно и предварително налага категорични ограничения на волята на гражданите да гласуват, които гражданите по никакъв начин, и при най-добра организация, не могат да преодолеят.

Защо „златният таван“ от максимум 35 секции на държава е откровено противоконституционен

Сред законодателните мотиви за въвеждане на това правило четем, че в съчетание с повсеместното въвеждане на необходимостта от подаване на 60 заявления, то ще гарантира „равнопоставеността в третирането, включително преценена на териториален признак“

Вместо обаче да гарантира равнопоставеността, това правило за пръв път ще подчертае точно обратното – неравнопоставеността в третирането, дължаща се на неравномерното географско разпределение на българските граждани по страни. Ще го илюстрирам със следния пример:

Графика 3 среден брой потенциални гласоподаватели на секция в България и в избрани страни в чужбина

В Швейцария към края на 2015 г. има 7800 български граждани[5] (включително и тези с двойно гражданство) на над 19 навършени години. При максимум 35 секции се получават средно 222 потенциални избиратели на секция.

В Италия има към края на 2014 година 56 576 български граждани[6], от които приблизително 46 400 пълнолетни. При максимум 35 секции се получават 1 326 потенциални избиратели на секция.

В Испания към началото на 2015 г. има 115 447 български граждани[7] на над 19 навършени години. При максимум 35 секции се получават 3 298 потенциални избиратели на секция.

В Германия към края на 2015 г. има 180 452 български граждани[8] на над 20 навършени години. При максимум 35 секции се получават 5 126 потенциални избиратели на секция.

Досегашната практика е показала, че е невъзможно повече от 2 300 избиратели да упражнят правото си на глас в една секция (абсолютният рекорд е 2 294 души в секция в Мадрид през 2009г[9], и то при часове чакане на опашка). Може да се очаква, че ситуацията във Великобритания, САЩ и Канада е аналогична. Българските граждани в Швейцария за сметка на това са привилегировани.

Очевидно е, че с фиксирането на максимум 35 секции на държава се постига неравнопоставеност и реално ограничаване на конституционното право на глас по чисто субективни причини. За да има равнопоставеност, е необходим различен брой секции в зависимост от големината и географското разпределение на местните български общности на територията на страната.

Съществува и един специален казус, който ще възникне, ако се подадат по 60 заявления за над 35 секции в държава. Законодателят не е предвидил такъв случай и не е дефинирал критерии, по които ще бъдат определени „щастливите 35 секции“. Решението ще се вземе от ръководителите на ДКП и ЦИК. Каквото е да е това решение обаче, то ще представлява административен произвол и ще доведе до противоконституционно лишаване от право на глас на определена група български граждани.

В опит да се застрахова от възникването на такъв казус, законодателят вдига летвата за откриване на секция от 40 на 60 заявления, разчитайки, че българските граждани по света няма да успеят да се организират и да подадат по 60 заявления за повече от 35 секции.

40, 60, 100 заявления … или как избирателите от малките български общности в чужбина биват елиминирани от изборите

С вече приетия Изборен кодекс се ликвидират т.нар. „автоматични секции“. Те се откриваха без заявления в местата, в които на предходни избори в последните 5 години са гласували поне 100 български граждани. Повторно се въвежда необходимостта от подаване на заявления за всяка секция на всеки следващи избори, без да се държи сметка за „изборната памет“. Този път обаче се изискват 60, вместо, както преди, 40 заявления.

На практика, българите в чужбина отново биват принудени да се мотивират и организират да гласуват два пъти:

  • веднъж със заявление за отваряне на секция
  • веднъж с бюлетина в изборния ден

Важният въпрос обаче е не какъв да е обективният критерии, по който да се определя „правилния“ брой заявления, а защо въобще трябва да има такова правило? В България не се подават заявления, защото се отварят секции във всяко населено място, а броят на секциите се определя по броя на регистрираните в тях по постоянен адрес. Нима обаче след толкова избори в чужбина не се знае, къде със сигурност живеят българските общности?

Истината е тъжна. Ще припомним, че до 2013 година се наблюдаваше закономерността, при 40 заявления съотношението на броя подали заявления спрямо броя гласували в една и съща секция да е 1:3. Т.е. гласуваха около три пъти повече души в сравнение с тези, които са подали заявления. С други думи, с новото правило от 60 заявления, законодателят преследва една-единствена цел: елиминиране на възможността за отваряне на секции в места, където биха гласували по-малко от 150 български граждани.

Каква част от българските граждани по света попада в тази категория? Това не знае никой със точност. Отговорните български институции за организацията и провеждането на изборите в чужбина (ЦИК, МВнР и ДКП) никога проактивно не са се интересували от териториалното разположение на местните български общности в съответните държави и не са проявявали самоинициатива за откриване на секции там, а са оставяли това да определи „лотарията“ със заявленията.

Правилото на 60 заявления автоматично елиминира възможността на българските граждани в малките български общности в чужбина да гласуват, поради изключително високата трудност в рамките на 3 седмици да се организират и подадат 60 заявления в една електронна система, в която около 20-30% от опитващите се да подадат заявление срещат технически затруднения, които не им позволяват успешно да го подадат[10].

Погледите се насочват към Конституционния съд

В заключение може да се обобщи, че с правилата „60-35-х“, извлечени основно на база резултатите от парламентарни избори 2014, законодателят ще ограничи максимално възможностите за упражнението на правото на глас извън страната. Гласуването ще бъде трайно бетонирано като едно символично и на практика безсмислено упражнение.

Българските граждани по света ще продължат с участието си да легитимират изборите извън страната, без изглед за промяна на статуквото по какъвто и да е начин – нито постигайки впечатляваща изборна активност (страните, в които живеят големите български диаспори, получават „таван“ от максимален брой секции, респективно максимален брой български граждани, които ще могат да гласуват), нито имайки възможността да избират свои представители в парламента (поради несъществуващия МИР чужбина).

Остава надеждата, че правилата „60-35-х“ ще паднат в Конституционния съд.  Достатъчни основания за такова решение на съда би трябвало да бъдат поставянето на българските граждани в чужбина в неравнопоставена позиция при упражняване на правото им на глас както спрямо условията и „нормите“ в България, така и помежду отделните държави, в които живеят български граждани. Нееднаквото третиране в никакъв случай не е свързано с обективни затруднения на българската държава да осигури гласуването в една или друга държава по света, защото няма доказано наличие на различни специфични условия[11] в отделните държави.

[1] Закон за изменение и допълнение на изборния кодекс, 654-01-08 / 26.05.2016г., http://www.parliament.bg/bills/43/654-01-68.pdf

[2] Informo, http://www.informo.bg/2016/05/19/предложенията-за-промени-в-изборния-к/

[3] Л. Гаврилов и С. Манов (данните са в процес на обработка)

[4] ЦИК, http://results.cik.bg/pi2014/rezultati/index.html

[5] Швейцарка статистическа служба, https://www.pxweb.bfs.admin.ch/

[6] Италианска статистическа служба, http://demo.istat.it/str2014/index.html

[7] Испанска статистическа служба, http://www.ine.es/jaxi/menu.do?type=pcaxis&path=/t20/e245/&file=inebase

[8] Германска статистическа служба, https://www.destatis.de/DE/ZahlenFakten/GesellschaftStaat/Bevoelkerung/MigrationIntegration/AuslaendischeBevolkerung/Tabellen/Altersgruppen.html

[9] Протокол от СИК Мадрид 2009, http://pi2009.cik.bg/protocols/rik_32/sik_1400027.html

[10] Оценка на автора от наблюдения в над 70 секции по света

[11] РЕШЕНИЕ № 4, по конституционно дело № 4 от 2011, София, 4 май 2011 г., http://constcourt.bg/contentframe/contentid/571

Резултатите от референдума: пълна победа на българската солидарност

Резултатите от референдума са известни (виж сайта на ЦИК). „ДА„-то победи с огромна преднина. Резултатът „де юре“ не е задължителен, но „де факто“ е силно препоръчителен за народните представители. Те имат тримесечен срок да вземат окончателно решение дали да започнат веднага с въвеждането на дистанционното гласуване по електронен път или да изчакат практиката да бъде наложена от Европейския съюз.

Малко известно е, че победата на референдума е безапелационна в две отношения:

  1. Дори при хипотетично увеличаване само на гласовете „НЕ“ до достигане на т.нар. „праг на задължителност“ *) , „ДА“-то щеше отново да спечели с 53.8% (инфографика):
    Резултати при хипотетична задължителност
    Прагът на задължителност се оказва едно напълно безсмислено правило.
    .
  2. Българските граждани, живеещи извън страната, са една от обществените групи, които биха имали най-голяма полза от електронното гласуване, заедно с хората с ограничена мобилност и тези, които не се намират на настоящия си адрес в деня на избори или референдуми.
    .
    Зад граница на референдума участваха по-малко от 30 000 души. Мнозина обсъждаха причините за традиционно символичната изборна активност. Те са комплексни и са свързани с изключително ниската степен на информираност, с трудностите по подновяване на документите за самоличност с изтекла валидност и трудности при придвижването до най-близката изборна секция.
    .
    Далеч по-важен обаче е фактът, че българите, гласували в България – както в големите градове, така и в селата – подкрепиха масово електронното гласуване. При обратен сценарий, дори с „ДА“ да бяха гласували 300 000 българи в чужбина (равносилно на повече от 1000 гласували във всяка една от 294-те изборни секции по света!) и ако отношението на сънародниците в Родината беше негативно, тежестта на тези хипотетични 300 000 гласа би била незначителна, а разединението – катастрофално.

Референдумът като победа на солидарността

Изводът е ясен. Солидарността на гласувалите в България се оказа решаваща за крайния изход. Това беше най-доброто, което се случи на референдума. Резултатът е едно силно положително послание за общото бъдеще на българите в и извън Родината.

*) Праг на задължителност: 3 500 585 души, което е броят на гласувалите на парламентарни избори на 5 октомври 2014 година (източник ЦИК)

Референдум на 25 октомври 2015г. в чужбина: за какво, къде, как и възможни сценарии

IMG_0612.JPG

Референдумът с въпрос

„Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите?“

ще се проведе тази неделя, 25 октомври 2015 г., от 06:00 до 19:00 часа местно време.

Къде може да се гласува извън България?

Местата и адресите на изборните секции в чужбина може да видите с кликване върху зелената звездичка на тази карта. (източник: МВнР)

Кой има право да гласува?

Не се изисква предварителна регистрация или подаване на заявление!

Могат да гласуват всички български граждани

  • живеещи или временно пребиваващи в чужбина (туристи, роднини, приятели и посетители от съседни държави или България)
  • навършили 18 години
  • които представят един валиден български документ за самоличност, като:
      • паспорт
      • лична карта
      • военна книжка

Ако горните три документа са с изтекла валидност, може да се гласува и с удостоверение, издадено от българско посолство или консулско представителство за подадено заявление за удължаване на тяхната валидност или за издаване на нови.

Как изглежда бюлетината за референдума?

Може да се запознаете с бюлетината за референдума и как се гласува с нея с помощта на това официално видео.

Как можете да си спестите време в изборния ден?

На референдума отново всеки гласуващ извън страната ще трябва да попълни декларация. Ако искате да си спестите време, може да свалите от сайта на ЦИК от тук, отпечатате, попълните и подпишете със син химикал декларацията предварително и да я донесете в секцията в изборния ден.

Какво следва в зависимост от резултата от референдума?

Възможни са три сценария (чл. 23 от закона):

  • Първи сценарий „Задължителен резултат“

Гласуват над 3 500 585 (*) избиратели и повече от половината от тях гласуват с „Да“. Тогава предложението да се въведе дистанционно гласуване по електронен път се счита за прието. Парламентът е задължен да измени съществуващите закони, за да го приложи на практика.

  • Втори сценарий „Препоръчителен резултат“

Гласуват между 1 377 179 (**) и 3 500 585 избиратели и повече от половината гласуват с „Да“. Тогава предложението се внася в парламента, който го разглежда и гласува решение, дали да приеме предложението или не.

  • Трети сценарий „Необвързващ резултат“

Гласуват под 1 377 179 избиратели. Парламентът не е задължен да вземе отношение, независимо от резултата.

(*) гласували на последните парламентарни избори на 5 октомври 2014 г.
(**) – 20% от общия брой от 6 885 893 гласоподаватели за референдума (съобщение на ЦИК от 22.10.2015г.)

Заявление за изборни секции в чужбина – жест на българска солидарност и други тайни

Българските граждани, живеещи или временно пребиваващи в чужбина в деня на референдума на 25 октомври 2015, имат нужда от избирателна секция в тяхна близост, в която – ако пожелаят – да могат да гласуват в деня на изборите.

Освен вече автоматично откритите секции (в този списък и със зелен ромб на тази карта), могат да бъдат открити и допълнителни изборни секции в нови места. Условието е за тях да бъдат събрани най-малко 40 заявления в срок до 29 септември 2015, 24:00 часа.

КАКВИ СА ТАЙНИТЕ ЗА ЗАЯВЛЕНИЕТО?

  • Заявлението не обвързва със задължение да се гласува. То служи предимно за отваряне на изборна секция.
  • Заявлението е израз на солидарна подкрепа. То дава шанс на сънародниците ни, живеещи в чужбина, които имат желание в деня на референдума, да могат да упражнят правото си на глас в удобно за тях място
  • Подаденото заявление не обвързва да се гласува в мястото, което е посочено в него. Може да гласувате в която и да е друга секция, в която и да е страна в чужбина.

КАК БЪРЗО И БЕЗПРОБЛЕМНО ДА ПОДАДЕТЕ ЗАЯВЛЕНИЕ?

На сайта на Централна избирателна комисия (тук) може да подадете, в рамките на 5 минути, заявление по електронен път за откриване на допълнителна изборна секция в удобно място за вас или вашите приятели и познати.

  • Нямате кирилица на компютъра? Може да ползвате тази програма. Пишете в клетката с мишката, после копирате текста и го слагате в клетките на заявлението.
  • Номер на документа за самоличност

Ако сте си вадили личния документ последните 1-2 месеца в България, е възможно системата да не приема номера на документа. Опитайте с по-стар документ (лична карта или паспорт), ако имате.

  • Постоянен адрес по лична карта

Внимание! Въведете данните за постоянния адрес точно както е написан в личната ви карта (със запетайки, точки, тирета и празни места). Това е най-чувствителният текст за въвеждане, за да бъде заявлението ви успешно прието от системата. В противен случай ви излиза съобщение за грешка „Адресът не съвпада с данните от Национална база данни „Население“;

Внимание! Внимание! Ако личната ви карта е издавана в посолство или консулство в чужбина, и имате проблем с приемане на заявлението от системата, изберете от падащия списък най-отдолу за място на издаване: „МВР“, т.е. без града, който е изписан на личната ви карта.

  • Полетата в карето „Информация за контакт“ не са задължителни! Може да ги оставите празни:SnapshotContactInfoCIK
  • Място за гласуване

Ако името на удобното за вас желаното място все още не фигурира в падащия списък, може да го добавите:

SnapshotFormularCIKMiasto

  • Контролен код

Ако не различавате добре или сбъркате контролния код, може чрез натискане на миниатюрното бутонче да генерирате нов код, без наново да въвеждате цялото заявление:

NewCodeGeneration

КАКВО Е СИЛНО ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ДА НАПРАВИТЕ, СЛЕД КАТО ПОДАДЕТЕ ЗАЯВЛЕНИЕТО?

След като подадете заявление, ще е добре да помолите вашите близки, познати и приятели в района в чужбина, където живеете или пребивавате, да ви подкрепят с подаване на заявление и да ги информирате, как да го направят.

КОЛКО ЗАЯВЛЕНИЯ ВЕЧЕ СА ПОДАДЕНИ ПО МЕСТА?

Това може да проверите на следния адрес.

Резултати от парламентарни избори 2014 в Швейцария

За българите, живеещи на територията на Швейцария, имаме възможност да публикуваме обобщени резултати от парламентарни избори 2014, както и ретроспекция на броя на гласувалите общо и по градове в Швейцария. За по-добра резолюция кликнете върху картинките.

ResultsCH2014 VoteCHParliam

VoteCHParliamCities

Забележка: В Базел през 2013 са гласували около 30-40 българи от Фрайбург (Германия). От 2014 г. има секция и във Фрайбург.

 

Парламентарни избори в чужбина на 5 октомври 2014: гласуване къде, как и за какво

Предсрочните парламентарни избори ще се проведат тази седмица, в неделя, 5 октомври 2014 г., от 06:00 до 19:00 часа местно време.

Къде може да се гласува извън България?

Местата и адресите на изборните секции в чужбина може да видите с кликване върху зелената звездичка на тази карта.

Кой има право да гласува?

Не се изисква предварителна регистрация или подаване на заявление!

Могат да гласуват всички български граждани

  • живеещи или временно пребиваващи в чужбина (туристи, роднини, приятели и посетители от съседни държави или България)
  • навършили 18 години
  • които представят един валиден български документ за самоличност, като:
      • паспорт
      • лична карта
      • военна книжка

Ако горните три документа са с изтекла валидност,може да се гласува и с удостоверение, издадено от българско посолство или консулско представителство за подадено заявление за удължаване на тяхната валидност или за издаване на нови.

Как изглежда бюлетината за гласуване в чужбина?

Може да се запознаете с бюлетината за гласуване в чужбина тук.

Как можете да си спестите време в изборния ден?

На тези избори, за разлика от друг път, всеки гласуващ ще трябва да попълни декларация. Ако искате да си спестите време, може да свалите от тук, отпечатате и попълните декларацията предварително и да я донесете в секцията в изборния ден.

Какъв е изборът по същество?

В тази публикация ще намерите обобщени линкове към платформите, клиповете и презентациите на кандидат-депутатите на 25-те партии и коалиции.

Какви са посланията на партиите и коалициите към българите в чужбина ?

Следете координационния сайт на проекта, където се надяваме до края на седмицата да можем да публикуваме и тази ценна информация.

Желаем успешен изборен ден!

Екипът на проекта

Кампания „Да намерим посланията към българите в чужбина“ на партиите и коалициите за изборите на 5 октомври 2014

Остават броени дни до изборите на 5 октомври 2014.

За българите, живеещи в чужбина, пъзелът от условия, за да дадат успешно своя принос, е почти подреден. Освен изборната активност, която ще стане ясна в края на изборния ден, липсва още само едно-единствено парченце в картината. Това са посланията на политическите партии и коалиции към българите в чужбина:

Послания на партиите за българите в чужбина

Къде са тези послания? Има ли ги въобще?

Ударете едно рамо на проекта за подпомагане на масовото гласуване на българите в чужбина! Изпратете като коментар под тази статия или под този пост във фейсбук  линкове към статии, видео и други медийни материали, където кандидатите за депутати на 25-те партии и коалиции се обръщат към 1.5 милиона българи в чужбина и говорят за техните проблеми, нужди и за решенията, които те предлагат, както и за визията и ролята на сънародниците в странство за бъдещето на България. Ние ще обобщим и предоставим информацията на нашите сънародници по света, за да ги улесним да вземат информирано решение в изборния ден.

Благодарим за вашата помощ! Нека търсенето започне сега!

Екипът на проекта

Моят избор от чужбина. За какво гласуваме на 5 октомври 2014?

LogoGlasuvaneAbroad

Българите, живеещи или временно пребиваващи в чужбина, за разлика от сънародниците си в България, нямат избирателен район и не могат да гласуват с преференция за конкретен кандидат-депутат. Те могат да гласуват само за цялата кандидатска листа на избраната от тях партия или коалиция, като техният избор включва задължително и кандидатите-бивши агенти на Държавна сигурност (ако има такива в листата).

Екипът на проекта за подпомагане на масовото гласуване на българите в чужбина направи списък на партиите и коалициите, участващи в парламентарни избори 2014г, с линкове към техните програми, видео-презентации и презентации на кандидати (доколкото те са публикувани и можаха да бъдат намерени в интернет). Допълнително сме дали информация и за наличието на бивши агенти на държавна сигурност сред кандидатите за депутати.

Информация за партиите и коалициите, участващи на парламентарни избори 2014:

N Партия или коалиция
Програма Видео Кандидати Брой ДС-кандидати
1 Движение 21

тук

тук тук 2
2 Българска социалдемокрация

тук

? тук 1
3 Български национален съюз – НД тук тук (тук) 0
4 ПП Новото време тук ? тук 0
5 Обединена България (ОБ) тук тук тук 1
6 Социалдемократическа партия (СДП) ? ? тук 1
7 Реформаторски блок – БЗНС, ДБГ, ДСБ, НПСД, СДС тук тук тук

0

8 ПП Нова България тук тук тук 0
9 ПП ГЕРБ тук тук тук 5
10 ПП Общество за нова България тук  ? тук 0
11 Атака тук тук тук 4
12 НДСВ тук тук тук 1
13 КП България без цензура тук тук тук 9
14 Коалиция АБВ – (Алтернатива за Българско Възраждане) тук тук тук 11
15 Левицата и зелена партия тук? тук (тук) 5
16 Нова алтернатива тук тук тук 6
17 КП Десните тук тук тук 0
18 ДПС – Движение за права и свободи тук тук (тук) 11
19 ПП Глас Народен тук тук тук 0
20 Партия на Зелените тук  ? (тук) 5
21 Нова сила тук тук (тук) 4
22 БСП Лява България тук тук тук 14
23 Зелените тук тук тук 0
24 Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО тук тук тук 12
25 Република БГ тук тук (тук) 1

 

Рекорд: над 350 места по света с около 450 секции за парламентарни избори 2014

Проектът за подпомагане масовото гласуване на българите извън страната на парламентарни избори 2014 приключва с невероятен успех своята първа фаза. Извън България на избори 2014 ще има около 355 места по света, с около 450 секции (бел. ред. впоследствие отпаднаха около 20 секции в Турция и окончателният им брой стана 428). Абсолютен рекорд, надминаващ и най-смелите прогнози!

Сърдечни благодарности на всички местни координатори, активисти, проектни партньори и съмишленици! Следва интензивна работа по подготовка за изборния ден – намиране на подходящи помещения, предлагане на състави на СИК и на наблюдатели и тясна координация и сътрудничество с посолствата и консулствата по света.

Заявление за изборни секции в чужбина – жест на българска солидарност и други тайни

Българските граждани, живеещи или временно пребиваващи в чужбина в деня на извънредните парламентарни избори на 5 октомври 2014, имат нужда от изборна секция в тяхна близост, в която – ако пожелаят – да могат да гласуват в деня на изборите.

Освен вече автоматично откритите секции (в този списък и със зелена точка на тази карта), могат да бъдат открити и допълнителни изборни секции (с червена точка на картата) в нови места. Условието е за тях да бъдат събрани най-малко 40 заявления в срок до 9 септември 2014, 24:00 часа.

КАКВИ СА ТАЙНИТЕ ЗА ЗАЯВЛЕНИЕТО?

  • Заявлението не обвързва със задължение да се гласува. То служи предимно за отваряне на изборна секция.
  • Заявлението е израз на солидарна подкрепа. То дава шанс на сънародниците ни, живеещи в чужбина, които имат желание в деня на изборите, да могат да упражнят правото си на глас в удобно за тях място
  • Подаденото заявление не обвързва да се гласува в мястото, което е посочено в него. Може да гласувате в която и да е друга секция, в която и да е страна в чужбина.

КАК БЪРЗО И БЕЗПРОБЛЕМНО ДА ПОДАДЕТЕ ЗАЯВЛЕНИЕ?

На сайта на Централна избирателна комисия (тук) може да подадете, в рамките на 5 минути, заявление по електронен път за откриване на допълнителна изборна секция в удобно място за вас или вашите приятели и познати.

  • Нямате кирилица на компютъра? Може да ползвате тази програма. Пишете в клетката с мишката, после копирате текста и го слагате в клетките на заявлението.
  • Номер на документа за самоличност

Ако сте си вадили личния документ последните 1-2 месеца в България, е възможно системата да не приема номера на документа. Опитайте с по-стар документ (лична карта или паспорт), ако имате.

  • Постоянен адрес по лична карта

Внимание! Въведете данните за постоянния адрес точно както е написан в личната ви карта (със запетайки, точки, тирета и празни места). Това е най-чувствителният текст за въвеждане, за да бъде заявлението ви успешно прието от системата. В противен случай ви излиза съобщение за грешка „Адресът не съвпада с данните от Национална база данни „Население“;

  • Полетата в карето „Информация за контакт“ не са задължителни! Може да ги оставите празни: SnapshotContactInfoCIK
  • Място за гласуване

Ако името на удобното за вас желаното място все още не фигурира в падащия списък, може да го добавите:

SnapshotFormularCIKMiasto

  • Контролен код

Ако не различавате добре или сбъркате контролния код, може чрез натискане на миниатюрното бутонче да генерирате нов код, без наново да въвеждате цялото заявление:

NewCodeGeneration

КАКВО Е СИЛНО ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ДА НАПРАВИТЕ, СЛЕД КАТО ПОДАДЕТЕ ЗАЯВЛЕНИЕТО?

След като подадете заявление, ще е добре да помолите вашите близки, познати и приятели в района в чужбина, където живеете или пребивавате, да ви подкрепят с подаване на заявление и да ги информирате, как да го направят.

КОЛКО ЗАЯВЛЕНИЯ ВЕЧЕ СА ПОДАДЕНИ ПО МЕСТА?

Това може да проверите на следния адрес.