В публичното пространство и в политическия дебат в България често се твърди, че изборите в чужбина са скъпоструващо упражнение. Тяхната „висока“ цена съответно е един от аргументите против създаване на възможности за пълноценно упражняване на изборните права, гарантирани от Конституцията, например, чрез откриване на достатъчен брой изборни секции, с които да се обхванат местните български общности по света.
Две запитвания до Министерство на външните работи по Закона за достъп до обществена информация (на Временните обществени съвети на българите по света тук и на Мрежата на български изборни доброволци в чужбина тук) бяха обобщени и допълнени с данни на Централната избирателна комисия и МВнР (ПРИЛОЖЕНИЕ 1).
Данните се отнасят за парламентарните избори на 5 октомври 2014 година и на 4 април 2021 година. На тях се образуват съответно 428 и 464 изборни секции извън страната, от които съответно 329 и 346 извън сградите на българските посолства и консулства (ДКП).
Данните ни дават възможност да направим анализ и оценка на разходите за организиране и провеждане на парламентарни избори в и извън България, както и да оценим приноса на българските изборни доброволци за намаляване на разходите извън страната.
Разходи на гласоподавател извън страната на изборите на 4 април 2021г. с 25% по-малки от тези в България
Средните разходи на един гласоподавател са обективен критерий за сравнение, къде изборите са по-скъпи – в България или извън страната.
На изборите на 5 октомври 2014 разходите на гласоподавател в България и извън страната са приблизително еднакви (9 лева спрямо 9.50 лева).
На изборите на 4 април 2021 г. разходите на гласоподавател извън страната са с 25% по-малки от тези извън страната (15.06 лева спрямо 19.97 лева).
Една от причините за тези разлики е фактът, че в чужбина не е нужна денонощна охрана на изборните помещения и материали в СИК, както и охрана на транспорта на изборните материали към СИК и от СИК към РИК. Друга причина е, че в една секция в чужбина гласуват средно повече избиратели, отколкото в една секция в страната.
Структура на разходите извън страната
В детайлната разбивка на разходите прави впечатление високата сума за преносими компютри за изборите на 4 април 2021г. – почти 330 000 лева. Вероятно изборите са послужили на МВнР като повод за снабдяване на посолствата и консулствата с нови лаптопи. Можем да очакваме това разходно перо да е значително по-ниско в разходите за изборите на 11 юли 2021г.
В анализа на структурата на разходите, с цел постигане на сравнимост на разходите за двата избора, проведени извън страната, за които разполагаме с данни, ще изключим еднократните разходи за набавяне на дълготрайно институционално оборудване (преносими компютри), както и извънредните разходи, свързани с пандемията от ковид 19 (материали за защита, наем на допълнителен персонал, добавка от 50% към заплащането на членовете на СИК).
На долните диаграми се виждат основните разходни пера, подредени по техния размер:
Най-големият разход е за командировани служители от България
Разходите за командироване на служители имат най-голям дял от общите разходи – 56% на изборите на 05.10.2014 и 33% на изборите на 04.04.2021 г. Същевременно, на изборите през април 2021 са командировани 2.4 пъти по-малко служители в сравнение с тези от октомври 2014 (160 спрямо 388).
Средният разход за командироване на 1 служител на МВнР е сравнително висок – 2000 лева на изборите на 05.10.2014 и 4542 лева за изборите на 04.04.2021г.
За сравнение: средните разходи за създаване на една изборна секция извън страната, без разходите за командировки, са били съответно 1416 лева на 05.10.2014 и 2777 лева 04.04.2021г. (без извънредни разходи във връзка с ковид 19).
С други думи, командироването на служител от ДКП или от България за член на СИК извън страната струва повече от всички останали разходи за създаването на една секция извън страната.
Препоръки към институциите, отговорни за организиране и провеждане на изборите извън страната (ЦИК, МВнР и ДКП)
- Назначаването на изборен доброволец за представител на министъра на Външните работи в СИК извън страната да става все по-масова практика. Това се оказва мярката, която най-ефективно довежда до спестяване на разходите за изборите в чужбина. Тази мярка беше предложена от Временните обществени съвети на българите по света още преди години. За съжаление, не здравият управленски разум, а пандемията от ковид 19 принуди българските институции да я приложат. Трудът на този изборен доброволец е логично да бъде по-високо заплатен.
- Да бъде преустановена практиката, служителите на посолствата и консулствата да упражняват натиск над изборните доброволци непременно да търсят и намират безплатни или възможно най-евтини помещения, особено в страните, в които местните власти не предоставят безплатно такива помещения. Вижда се, че наемите за зали представляват една малка част от общите разходи.
- Да бъде преустановена практиката, съставите на СИК извън страната да имат минимум членове. Разходите за заплати на членове на СИК също представляват една малка част от общите разходи. Разширяването на съставите с по още 2 члена на СИК – където това е нужно – ще доведе до по-поносимо физическо и психическо натоварване и до дълготраен ангажимента на изборните доброволци, без това да води до чувствително увеличаване на общите разходи за провеждане на избори.
- МВнР и ДКП трябва да започнат да използват професионални куриерски услуги за транспортиране на изборните материали до СИК извън страната и за тяхното връщане обратно до ДКП, вместо да плащат на изборните доброволци да извършват тази работа. Тук не става въпрос толкова за пестене на средства, а за респект към гражданските човешки ресурси чрез неангажиране на българските изборни доброволци с несвойствена, излишна и времеемка работа, която се отразява изключително негативно на тяхната дългосрочна доброволческа мотивация.
Заключение
За да може СИК, съставен изцяло от изборни доброволци, без нито един представител на българска институция, да върши качествена работа, е необходима трайна промяна на отношението към тях от страна на институциите, отговорни за организиране и провеждане на изборите извън страната, в посока партньорско сътрудничество. Това ще гарантира техния дългогодишен, а не еднократен граждански ангажимент. Натрупаният и многократно използван доброволчески опит е от полза за качеството на изборния процес.
Мрежата на българските изборни доброволци по света показала с дейността от 2014 година насам, че е възможно създаването на постоянна изборна администрация в чужбина, съставена изцяло от изборни доброволци.
Този подход на работа между институции и граждани води до ниски разходи за организиране и провеждане на изборите в чужбина.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1: ОФИЦИАЛНИ ДАННИ
Данни за разходите за избори в чужбина, получени по ЗДОИ
| Категория разходи | Избори на 05.10.2014 | Избори на 04.04.2021 |
| 1. Командировки | 775’954 | 726’751 |
| 2. Наеми на зали | 146’988 | 260’457 |
| 3. Материално-техн. обезпечаване | 249’475 | 1’057’061 |
| в т.ч.: техническо оборудване | 59’895 | 14’662 |
| преносими компютри | 0 | 328’995 |
| мултифункционални устройства | 0 | 94’076 |
| оформяне на помещения и урни | 19’739 | 138’488 |
| спомагателни материали | 77’920 | 203’585 |
| мобилен интернет и телефони | 91’921 | 73’005 |
| материали за защита от ковид 19 (маски, дезинфектанти, защитни прегради и т.н.) | 0 | 159’106 |
| наемане на допълнителен персонал извън състава на СИК за осигуряване на спазването на мерките срещу ковид 19 в изб. ден | 0 | 45’144 |
| 4. Изпращане на изборните книжа | 10’613 | 92’696 |
| 5. Заплащане членовете на СИК | 130’135 | 497’851 |
| 6. Други | 68’848 | 79’754 |
| вода, закуски за членовете на СИК | 68’848 | 79’754 |
| Общо реални разходи извън страната | 1’382’013 | 2’714’570 |
| Общо реални разходи извън страната без еднократни * или извънредни разходи ** | 1’382’013 | 2’015’375 |
* еднократни разходи: за закупуване на институционално оборудване (преносими компютри)
** извънредни разходи: във връзка с ковид-19 (защита, наемане на допълнителен персонал и 50% добавка към заплащането за члена на СИК)
Допълнителни официални данни (източниците са дадени в линк)
| Избори на 05.10.2014 | Избори на 04.04.2021 | |
| Общи разходи за изборите (лева) | 31’600’000 | 65’700’000 |
| Разходи за изборите в България | 30’217’987 | 62’985’430 |
| Общо гласували | 3’500’585 | 3’334’283 |
| в т. ч. гласували извън страната | 144’959 | 180’243 |
| гласували в България | 3’355’626 | 3’154’040 |
| Брой избирателни секции извън страната | 428 | 464 |
| Брой секции извън страната извън ДКП | 329 | 346 |
| Брой командировани от ЦУ на МВнР | 388 | 160 |
Резултати от анализа на данните
| Избори на 05.10.2014 | Избори на 04.04.2021 | |
| Разходи на избирател извън страната (лева) | 9.53 | 15.06 |
| Разходи на избирател в България (лева) | 9.01 | 19.97 |
| Разходи на 1 командирован от МВнР (лева) | 2000 | 4542 |
| Среден наем на помещение за секция извън ДКП | 447 | 753 |
| Средни разходи за 1 секция извън страната (без еднократни или извънредни разходи) (лева) | 3229 | 4343 |
| Средни разходи за 1 секция извън страната (без еднократни или извънредни разходи и без разходи за командировки) (лева) | 1416 | 2777 |
Инициативи за България 